Архитект Петър Диков, който беше главен архитект на София 10 години, от 2006-а до 2016-а, прави поредица от спомени за работата си за Столична община във "Фейсбук". Под спомен номер 37 той разказва доста абсурдната история с още по-абсурдния паметник на цар Самуил, който бе поставен до църквата "Света София", с авторството на Александър Хайтов.

Оказва се, че когато паметникът е сложен и очите му започват да светят, общината е изненадана. Архитектът не е споделил идеята си предварително. Не стига това, ами паметникът изобщо не е трябвало да бъде там, защото никак не се вписва в пространството. Но се намесва президенството, тогава оглавявано от Росен Плевнелиев, и фондацията на д-р Милен Врабевски урежда Самуил да бъде сложен до църквата "Св. София". След като се изхабили диодите, общината отказва да ги подмени и Самуил престава да свети. 

Ето и разказа на арх. Диков: 

"Паметникът на цар Самуил сигурно е единствения български паметник станал световно известен веднага след откриването му. Всички си спомняме каква реакция у нас и в доста световни медии възбудиха светещите очи на статуята и колко вица се родиха от това. А как се случи всичко това. През 2014 г. на 6 октомври се навършваха 1000 години от смъртта на цар Самуил. За тази годишнина, по инициатива на Фондацията „Памет Българска“ и нейния председател д-р Милен Врабевски, в Столична община и в НАГ подготвяхме повече от година. В началото на март 2014 г. бе обявен конкурс за паметник на Самуил, спонсориран от Инициативен комитет. Мястото, което бе определено и за което бях издал виза, бе в градината пред църквата „Св. Георги“, на ъгъла на ул. „Самуил“ и бул. „Патриарх Евтимий“ – две улици, носещи имената на двама български мъченици, с които свързваме приключването на цели периоди в българската история – със Самуил – края на Първото българско царство, а с Патриарх Евтимий – на Второто.

Конкурсът бе спечелен от скулптора Александър Хайтов. Скулптурната фигура бе с доста детайл и в естествени пропорции без стилизиране. Веднага след решението на журито бе възложено изработването на скулптурата, а в общината започнахме да подготвяме градината за цялостен ремонт и разполагане на паметника.

В средата на септември 2014 г. обаче ме уведомиха, че по инициатива на президента и служебния премиер мястото на паметника се премества до църквата „Св. София“. Мотивът бе, че Самуил бил кръстен в тази църква. Предложението беше мястото да бъде от южната страна на подхода към катедралата „Св. Александър Невски“ до скулптурната композция на Любомир Далчев „ослепените Самуилови войници“ и с поглед на север към църквата „Св. София“. Това място не бе съобразено изобщо със съществената разлика в стила на двете скулптурни творби, както и с факта, че фигурата на Самуил бе с много детайл и поставена на това място ще е в контражур - срещу слънчевата светлина, този детайл изобщо няма да се възприема.

Успях все пак да се наложа и да променим мястото - от другата страна на подхода към катедралата, с поглед на юг и със съществуваща зеленина за гръб на фигурата, която зеленина го отделя достатъчно добре от паметника на Иван Вазов. Процедурите по смяна на първоотреденото място, подготовката за изграждане на постамента, осигуряване на захранване за осветлението и други подробности ни отнеха седем месеца и както обикновено се случва не успяхме да довършим и открием паметника не само на датата, но и в годината на кръглата годишнина. Все пак на датата – 06.10.2014 г. с тържествен водосвет и в присъствието на президента, служебния премиер и кмета на София, бе положен основния камък на паметника.

След завършването, шокиращо за всички – и за общината и за гражданите, се оказа, че очите на статуята на Самуил светят – не в преносен смисъл, а съвсем директно. Това хрумване на автора не било споделено с никого. Реакцията бе не само в България, а и извън нея – това със светещите очи бе световна сензация. Имаше предложения от граждански организации официалното откриване на паметника да се отложи.

Но на 08.06.2015 г., както бе предвидено, се състоя официалното откриване.

В края на 2018 година светещите очи угаснаха безвъзвратно, защото общината отказа да поднови захранването на диодите им.

Като любопитна подробност към този разказ е една моята среща с проф. Божидар Димитров – светла му памет. Още по времето на изграждането на паметника той дойде при мен по някакъв повод и аз от любопитство го попитах вярно ли е, че Цар Самуил може да е кръстен в църквата „Св. София“. Професорът се усмихна и каза – по онова време „Св. София“ е действала само като гробищна църква, така че няма как там да са кръщавали или да са давали първо причастие на когото и да е ....

Все пак обаче, паметникът на Цар Самуил в момента е единственият паметник на български владетел в центъра на София след разрушаването на монумента „1300 години България“..."