Софийската градска прокуратура образува дисциплинарно производство срещу прокурор Стефан Христов, който наблюдава прословутото разследване "Барселонагейт", по което се разследва бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Това се разбра от съобщение на държавното обвинение.
Това развитие по казуса не е изненада, след като преди седмица се разбра, че проверката на Върховната касационна прокуратура, разпоредена от и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов, е констатирала сериозни нарушения на прокурор Христов. Едно от най-фрапантните нарушения е забавянето на превода на документите от испанската прокуратура, което е отнело цяла година. Установено е, че дълго време делото за пране на пари е държано "на трупчета", без по него да се извършват действия по разследването. Производството е "събудено" едва след 15 май т.г., след като уволненият в последствие главен прокурор Иван Гешев даде пресконференцията, на която говори за измитането на политическия боклук и демонстративно скъса оставката си.
Дисциплинарна комисия от трима прокурори ще изследва действията на Христов по делото, както и натовареността му, обясняват от прокуратурата.
Същата комисия ще се занимава и с още един прокурор - И.П. Според "Лекс" това е Иван Първанов. Комисията има срок от два месеца, в който трябва да изготви доклад за работата на Христов и Първанов.
ОТРЯЗАН
Междувременно Конституционният съд отклони искането на Иван Гешев да тълкува дали Висш съдебен съвет с изтекъл мандат може да го уволни (както стана) и дали правомощията на членовете на съвета се прекратяват с изтичането на мандата им (на настоящия съвет мандатът изтече през октомври м.г.). Докладчик по това конституционно дело е Атанас Семов.
"В искането не се посочва нито на кого (освен на самия вносител) принадлежат, нито къде или как са обективирани „различните виждания“ относно конституционната разпоредба, чието тълкуване се иска, и не се привеждат доводи за наличие на правен спор. Необходимостта от тълкуване се обосновава с необходимостта да се преодолее съществуващата практика, изразяваща се в това, че въпреки изтичането на мандата на неговите изборни членове ВСС продължава да осъществява правомощията си. Съдът намира за необходимо да припомни, че „не е консултативен орган, а упражнява правомощие за задължително тълкуване, когато има обоснован интерес от това. […]", се казва в определението на КС.
Според КС не е възможно да съществува "Висш съдебен съвет с изтекъл мандат" (както се изразява Гешев), тъй като ВСС е постоянно действащ орган и няма мандат, мандат имат неговите членове: изборните – 5 години, а членовете по право – 7 години. Изтичането на мандата на членовете на съвета, не прекратява правомощията му, припомня КС решението си по делото за мандата на Инспектората към ВСС.
"Преодоляването на ситуация, каквато е налице в настоящия случай (Народното събрание не формира политическа воля за избор на членове на ВСС съобразно конституционните предписания), налага приоритетна защита на непрекъснатостта като конкурираща се висша ценност с друга такава – мандатността, за да бъдат гарантирани осъществяването на възложените от Основния закон функции на ВСС и конституционно установеният баланс на властите в конституционната правова държава. Тази приоритетна защита е социално потребна и обществено оправдана, за да бъде осигурено върховенството на закона", се казва още в определението, прието единодушно от десетимата конституционни съдии (парламентът държи 2 свободни места в КС вече близо 2 години).
