Бездействието на пореден парламент да избере двама конституционни съдии провокира председателката на Конституционния съд (КС) Павлина Панова да напише писмо до шефа на НС, за да му напомни, че депутатите не изпълняват задълженията си. “Подобно отношение на законодателната власт към нейни правомощия, възложени с Конституцията, буди безпокойство и подкопава доверието на обществото в нея”, пише Панова до Вежди Рашидов.

Още през август и ноември м.г. КС уведоми писмено Народното събрание за предстоящото изтичане на мандатите първо на Анастас Анастасов, а след това и на Гроздан Илиев. С допълнителни писма през март и юни 2022 г. председателят на КС напомни на парламента, че съдът функционира в намален състав.

"Надявам се, че Народното събрание ще положи необходимите усилия и ще подходи отговорно към конституционните си задължения като стартира в разумен срок процедура за избор на двама съдии в Конституционния съд от своята квота", пише още Панова. Писмото й е пратено до НС  в сряда. До момента реакция от парламента няма.

Процедурата по избор би трябвало да започне три месеца преди да изтече мандатът на отиващите си членове на КС. Този път обаче депутатите абдикираха от задължението си. Още в началото на март по време на заседание на правната комисия ръководството й увери депутатите, че на следващото или на по-следващото заседание ще бъде открита процедура за избора на двама конституционния съдии. Това обаче все още не е случило. Докато беше на власт, коалицията ПП-БСП-ДБ-ИТН не успя да се разбере кого да номинира. В даден момент запознати коментираха, че едно от местата е запазено за Ива Митева (тогава острие на ИТН), но другите коалиционни партньори не дадоха зелена светлина на това назначение. ПП, която беше най-голямата формация в коалицията, също не успя да стигне до своя кандидатура, въпреки, че, по информация на "Сега", са били обсъждани редица юристи.

Така КС продължава да заседава с 10 съдии. "Депутатите вероятно искат да "разиграят" всички вакантни места в различни органи и да си направят сделките", коментираха пред "Сега" конституционни съдии. За разлика обаче от другите органи, в които хората с изтекъл мандат продължават да изпълняват функциите си, КС е с двама съдии по-малко. "Всеки съдия е важен - и като мнение, и като глас, и като натоварване", казаха още съдиите, с които "Сега" разговаря.

Квотите в КС

Квотите в 12-членния КС са три - на президента, на парламента и на съдебната власт. До 2021 г. мандатите на четирима съдии изтичаха по едно и също време. През 2012 г. обаче президентът Росен Плевнелиев осуети клетвата на избраната от парламента Венета Марковска с мотив, че има прокурорско разследване за търговия с влияние. Прокуратурата така и не съобщи официално какъв е изходът от това разследване. Марковска, която беше върховен съдия, напусна и съдебната власт и в момента е адвокат.

Заради тези събития през ноември м.г. изтекоха мандатите само на трима съдии - на председателя на съда Борис Велчев, който бе назначен в КС от президента, на избрания от Народното събрание Анастас Анастасов и на излъчения от върховните съдии Георги Ангелов. През февруари т.г. изтече мандатът на избрания от парламента на мястото на Марковска Гроздан Илиев. Съдиите и президентът попълниха квотите си навреме - Радев назначи Янаки Стоилов, а съдиите избраха Соня Янкулова.

Парламентът избира кого да прати в КС с обикновено мнозинство.

Безхаберие

Конституционният съд обаче не е единственият орган с непопълнен състав. Около 20 институции, за които отговаря парламентът, са в това положение. За съдебната власт най-показателно е, че дори не е открита процедура за избор на членове на Висшия съдебен съвет, както и на главен инспектор и инспектори за Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). Мандатът на главният инспектор Теодора Точкова и на хората й изтече преди повече от 2 години. Парламентарната квота на ВСС е изтекъл мандат от началото на октомври. Междувременно КС постанови решение, че главният съдебен инспектор и инспекторите могат да стоят на постовете си и след края на мандата си, докато парламентът благоволи да избере приемниците им. Това се прилага и за Висшия съдебен съвет. В особеното си мнение съдиите Красимир Влахов и Атанас Семов записаха, че с това си решение Конституционният съд поема отговорност за безотговорността на парламента. Според тях КС няма власт да овластява и в частност да продължава изтекли мандати.

Гласове в пустиня

Служебният министър на правосъдието Крум Зарков също призова депутатите миналата седмица да излъчат изборните си членове в различни органи с изтекъл мандат, сред които Висшият съдебен съвет, ИВСС и Конституционният съд. Зарков напомни на конституционната комисия в парламента, за писмото на Панова.

По време на срещата на ГЕРБ с председателите на двете върховни съдилища преди дни - Галина Захарова и Георги Чолаков, също повдигнаха темата за затлачените избори. Трябва да има избор по възможно най-бърз начин на членове на ВСС от Народното събрание, каза Чолаков и добави, че в момента ВСС работи в странна ситуация - органът е с изтекъл мандат и действа, позовавайки се на решение на Конституционния съд относно изтекли мандати на главния инспектор и инспектори, цитира го БТА.

ВСС и ИВСС се избират с мнозинство от 2/3, което допълнително усложнява пазарлъците в парламента.

Депутатите си знаят, но траят

"Запознати сме с писмото, както и с проблема и имаме желание да го решим. Изборът на конституционни съдии, членове на ВСС и главен инспектор и членове на ИВСС трябва да върви в пакет", коментира пред "Лекс" председателят на правната комисия Радомир Чолаков (ГЕРБ). Според него първо трябва да се сондира може ли да бъде постигнато конституционното мнозинство, което се изисква за избора на ВСС и ИВСС. "Надявам се това да се случи, тъй като повечето решения на Народното събрание и законопроекти, бяха приети с мнозинство от 150, 160 и дори 170 гласа, което демонстрира, че парламентът може да действа в консенсус", допълва той.

"Не сме обсъждали въпроса", коментира зам.-председателят на комисията Милен Матеев (ПП). Той припомни, че в предишния парламент, когато ПП имаше мнозинство, а той беше председател на правната комисия, не беше постигнат консенсус между партиите и процедурата за избор не беше задвижена, въпреки че имаше готови правила.

"Не е имало разговор по въпроса, но ние нямаме нищо против да започне и ще се включим активно. Трябва да се отпуши процедурата", смята зам.-председателят на правната комисия Хамид Хамид. По думите му в ДПС не са обсъждани конкретни кандидатури.

Надежда Йорданова от ДБ каза, че писмото на Павлина Панова ще бъде обсъдено във вторник от парламентарната група. "Тогава ще вземем становище по него", обясни тя.