Българските власти не разбират притесненията на Европейския парламент, свързани с главния прокурор. Това обясни правосъдният министър Десислава Ахладова в интервю за БНТ в понеделник. Тъй като в последните въпроси към София мониторинговата група от комисията ЛИБЕ на Европейския парламент попита как се назначава главния прокурор и пред кого се отчита, Ахладова посочи, че назначението на главния прокурор се прави от Висшия съдебен съвет. (Всъщност след избора, направен от ВСС президентът има право веднъж да откаже да подпише указ за назначението.)
Според Ахладова ВСС е независим орган и България е една от малкото държави в Европа, в която независим орган избира главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища. Ахладова обаче спести всички препоръки за реформа точно в начина на конституиране на Висшия съдебен съвет, който в момента е подвластен на политическата власт и на главния прокурор.
"От много години се поставя въпросът за правомощията на главния прокурор. Група в Министерство на правосъдието работи по промени в НК и НПК и ще прецени в рамките на няколко месеца какви изменения да бъдат направени", обясни министърката. И допълни, че в много държави в ЕС изпълнителната власт назначава главния прокурор. И Европейската комисия е критикувала това по време на последния съвет по правосъдие.
Междувременно бяха огласени нови препоръки на ръководителя на дирекция "Права на човека" към Съвета на Европа, изпратени до българските власти във връзка в законовите промени, разглеждани в момента, въвеждащи фигурата на разследващ главния прокурор. Тази фигура е само временно решение, се казва в позицията. Позицията е част от ангажимента на Комитета на министрите на СЕ да следи за изпълнението на решението по делото "Колеви", което още през 2009 г. очерта проблема с безотчетния и безконтролен главен прокурор.
Коментарите са изпратени на българските власти на 18 и 19 януари. След това ГЕРБ внесе промени между първо и второ четене на законопроекта, но от публикуваните днес коментари на Кристоф Поарел се вижда, че голяма част от тях не са отчетени от депутатите.
Предложената реформа има слаби места и затова може да се разглежда само като временен механизъм, пише в коментарите. За да бъде подобрен той, се дават следните препоръки:
- по-сериозна уредба на начина на избиране и отчетност на специалния прокурор, който ще разследва главния;
- възможност на специалния прокурор да разчита на МВР за разследванията;
- възможност специалният прокурор да стане съдия след края на мандата;
- разширяване на правомощията му да разследва и заместниците на главния прокурор;
- съдебен контрол върху важните решения на този специален прокурор, като например върху отказите да бъде образувано разследване;
- правила за замяна на този прокурор, ако изпадне в невъзможност да упражнява правомощията си;
- ясни правила за ненамеса на главния прокурор във всички случаи.
Според коментарите избирането на специалния прокурор с обикновено или квалифицирано мнозинство на пленарния състав на ВСС не е достатъчно, за да гарантира независимостта му. Ключово е да се предвидят гаранции, че прокурорската колегия, заедно с малка подкрепа от членовете на съдийската, не може да блокира избора, или да избере кандидат. Това би могло да стане с двойно мнозинство – едно на пленума и второ на членове на Съдийската колегия, които са избрани от съдии.
Поарел препоръчва и мандатът на този специален прокурор да бъде намален до максимум 3 години.
Отвъд този временен механизъм, в коментарите е записана изключителната важност на реформа в близко бъдеще, която да позволи напълно независим и ефективен механизъм на разследване на главния прокурор. И тази реформа, както я препоръчва Венецианската комисия, трябва да започне с Висшия съдебен съвет, както и да бъде позволен съдебен контрол върху отказите да бъде образувано разследване. Предлага се и възможността при нужда да бъде разследван главният прокурор, това да бъде правено от съдия, който да става ад хок прокурор.
Пренаписвайки законопроекта си ГЕРБ предвиди, че всеки сам ще може да се номинира за поста на разследващ главния прокурор- Номинации ще могат да правят и всички членове на ВСС, а не само прокурорската му колегия. Редакциите на предложенията предвиждат още, че изборът ще става с мнозинство от 15 гласа от целия съвет, мандатът на новия прокурор ще е 5 години, като след края му той ще може да стане съдия, ще разследва не само главния, но и заместниците му, а отказите му да образува разследване ще се обжалват пред съда.
