След известен срив през м.г. младите учители в образователната система у нас се увеличават леко през настоящата учебна година, макар все още да не могат да настигнат броя им от преди 3 г. Това показват данни на просветното министерство в отговор на въпроси на "Сега".
Ако през 2020/21 г. младите учители в детските градини и училищата у нас са били общо 19 138 от общо 91 369, година по-късно те намаляват чувствително до 16 364, а през настоящата година броят им се увеличава съвсем леко - до 16 762. В проценти картината през последните 3 г. изглежда така - младите педагози до 35 г. във всички учебни заведения са съответно 20.9%, 17.9% и 18.3%.
Намалението на учителите само в училищата през 2021 г. спрямо 2020 г. не изглежда толкова голямо, т.е. изглежда то засяга предимно преподавателите в предучилищното образование. За учебната 2020/21 г. учителите в България до 29-годишна възраст са 7175, а тези до 35 г. - 5746 души, т.е. общо 12 921, или 18.6% от общо 69 104 педагози в училищата. Година по-късно броят им намалява до 11 014, или 15.9%, а през настоящата учебна 2022/23 г. младите педагози до 35 г. в училищата се увеличават леко до 11 298, т.е. до 16.3 на сто. Едва около 7% от тях са до 29 г.
Наскоро от синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" обявиха малко по-различни данни. Според тях учителите до 29 г. у нас са 6.5%, а общият процент на младите учители възлиза на около 15 на сто. "Над 70% от младите учители не издържат в образователната система още през първата година. Това поддържа една рекордно висока средна възраст на българските педагози от 54 г. - възраст, с 10 години по-висока от средноевропейската", коментира председателят на синдиката д-р Юлиян Петров. Тези данни също се различават от тези на МОН - според министерството средната възраст на родните учители е 47 години.
По отношение на текучеството последните по-конкретни данни дойдоха в края на 2021 г. Тогава бе огласен доклад на Световната банка за периода 2014-2018 г., според който едва около 10% от новоназначените учители у нас през 2016 г. са останали трайно в образователната система, като 1/2 от тях са си отишили още след първата година, а след втората година, която е най-критична - са напуснали около 60% от тези, които са се задържали там до този момент. През 2019 г., когато вече заплатите бяха увеличени, отпадналите преподаватели след първата година намаляват до 23%.
"Причините за текучеството са високият стрес от изискванията, сравнително по-ниските заплати, липса на социални умения, липса на чувство за подкрепа и интегриране, назначаването им на срочни договори, както и голям обем административна тежест и допълнителни непедагогически дейности, с които са натоварени", коментира от синдикат "Образование". Като контрапункт оттам посочват нарастналия брой на студентите в педагогическите специалности, като за последните 4 г. само Пловдивският университет е увеличил с 1/3 броя на кандидат-педагозите. "Разбира се, съществуват още 12 вуз-а, които подготвят учители, но и се разбира, че далеч не най-добрите ученици избират да станат учители", казва д-р Петров.
По думите му недостигът на учители съвсем не е отминал проблем. В София и някои големи градове този недостиг е безспорен, а в по-малките градове е по-малко осезаем. За да се попречи на отлива на млади учители, от синдиката смятат да работят съвестно с МОН в няколко посоки - за повишаване на рейтинга и статута на младите учители и на общественото доверие към тях, за оптимизиране на институционалната подкрепа за младите, за нулева толерантност към родителите, които не партнират на училището, за намаляване на институционалния натиск и бумащината в системата, за активизиране на наставничеството, промяна в обучителните програми за педагогически специалности на висшите училища с цел повече часове за практически знания и др.
ЛЮБОПИТНО
Най-много са младите учители до 35 г. по български език и литература - 1396 на брой, показват данните на МОН за т.г. Следват тези по математика - 675, информационни технологии - 393, биология - 233 и химия - 129. Младите учители, преподаващи по физика в родните школа, са едва 80 на брой.
МЕРКИ
"Съществува нормативно обоснована система на наставничество в училище, която позволява на директорите да назначават наставници на новоназначените млади учители. Наставничество е финансово осигурено чрез Колективния трудов договор, подписан на отраслово ниво", коментираха от МОН на въпроси какви мерки прилага МОН за задържане на младите учители в системата.
Оттам посочиха, че в периода 2019-2022 са реализирани дейности чрез национална програма "Мотивирани учители", предоставяща възможност да се обучават специалисти от други отрасли, приоритетно по математика, ИТ, природни науки и чужди езици. "Така се подсилват мерките по отношение недостига на учители за някои училища и се осигуряват квалифицирани учители за училища, които са затруднени с намирането на учители, както за такива в отдалечени райони, така и училища в региони с нисък социален статус на населението. В новата (2023 г.) Национална програма за учителите са планирани обучения за новоназначените учители и наставниците, както подкрепящи обучения, които са в обсега на задължителната въвеждаща квалификация за нови за системата учители", посочват оттам. Продължава обучението на действащи учители в училища с малък брой паралелки, преподаващи повече от един учебен предмет. Освен това начинаещи учители с опит до 5 г. получават подкрепа от експерти-наставници, обучени по проекта NEST, финансиран по програма "Еразъм", допълват от МОН.
РАЗМИНАВАНЕ
През октомври 2022 г. интервю за БТА лидерът на Синдиката на бълграските учители Янка Такева обяви, че над 35 000 са младите учители до 35-годишна възраст. Т.е. така делът им илиза цели 38%.
