Едва около 10% от новоназначените учители у нас през 2016 г. са останали трайно в образователната система. Повече от 50% са напуснали още след първата година в училище, а след втората, която е най-критична, са си тръгнали средно 60% от тези, които са се задържали там до този момент. След третата година професията си са сменили още 56% от новопостъпилите педагози.
Това показват данни от проучване на Световната банка за периода 2014-2018 г. По поръчка на министерството на образованието и науката и с финансиране от Европейската комисия банката изготви "Пътна карта на политиките за учители", която днес бе представена на кръгла маса.
Данните показват, че най-многобройна е групата на напускащите педагози поради пенсиониране - през 2019 г. те са били близо 40%. На второ място са учителите във възрастовата група 31-40 години - за 2019 г. те са били 18.7% от всички, излезли от училище. "Не знаем какви са причините за това. Това означава, че системата губи специалисти в най-активната възраст, които имат най-голям потенциал да се развиват и да въвеждат иновативни практики", коментират експертите на Световната банка. Напусналите учители между 41 и 50 г. са били 12.5%, а тези между 51 и 60 г. - 10%.
През 2019 г. отпадналите преподаватели след първата година са по-малко - 23%. "Това вероятно е резултат от кампанията за привличане на млади хора към учителската професия и повишаването на заплатите в образователната система. Този ефект обаче може да е временен, ако не се вземат допълнителни марки за задържане на специалистите в системата", посочват авторите на изследването.
"Факт е, че за новопостъпилите учители е трудно - заплатата не е достатъчна, те се сблъскват с много предизвикателства, които не се учат в университета. Младите учителите не успяват да получат достатъчна подкрепа", коментира и просветният министър акад. Николай Денков. По думите му имаме система за квалификация, система за обмяна на опит между иновативните училища и т.н., но въпреки това имаме големи трудности да анализираме ситуацията и да осигурим квалификациите, които са най-необходими за преподавателите.
Най-големият ни проблем според него обаче е, че сме бавни. "Ако погледнем какво правим, то е било адекватно преди 4-5 г. Успех имаме само в повишението на заплатите (през 2021 г. средната учителска заплата е с 11% по-висока от средната за средата, докато през 2015 г. тя е била с 6% под средната - бел. ред.), но във всичко останало сме бавни - в анализа на днешните проблеми, в това да реагираме за няколко месеца на новите предизвикателства", посочи той. Според него ако не променим подхода и не динамизираме анализа на наличните данни и реакцията ни на промените, нямаме никакъв шанс да се справим с проблемите в образованието.
"Програмите за политики за учителите и инвестициите в сектора на изискват и не проследяват промяната в преподаването и ученето. Практиките за наблюдение и оценка са слабо ориентирани към резултати", отчитат още от СБ.
МЛАДА СМЯНА
"През 2015 г. е имало 4919 новоназначени млади учители, след първата година 45% от тях са напуснали, а след 5-тата година - процентът им става 10 на сто. Останали са само 1421", посочи и зам.-министър Мария Гайдарова. По думите й за да задържим младите кадри, е нужно обучението на бъдещите преподаватели да бъде с практическа насоченост и с повече изследователски проекти. Важни са също така сътрудничеството между университетите и училищата, менторството, активната роля на директорите, както и професионалното развитие на учителите, което трябва да следва както националните нужди и тези на училището и на съответния педагог. През 2016 г. младите преподаватели у нас са били 4192, а през 2021 г. те са 5093, посочи още тя.
По данни на Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители, през тази учебна година младите учители до 35 г., които са влезли в системата, са 2931 на брой. Тя отбеляза, че от т.г. университетите работят по нови учебни планове и програми за подготовката на бъдещите учители, което не е отчетено в Пътната карта.
ПЪТНА КАРТА
В представената днес Пътната карта са разписани краткосрочни мерки за квалификация на педагозите спрямо нуждите им и тези на учениците. Световната банка предлага програма за въвеждане на начинаещи преподаватели в учителската професия, която да се основава на наставничество през първите 2 г. в училище и да включва различни мерки за тяхната подкрепа. Предложени са също обучения за учителите-наставници, за да бъдат максимално полезни на по-младите си колеги. Целта на друга програма е постоянното повишаване на квалификацията на учителите с цел преподаването да стане по-ефективно. Тук фокусът е поставен върху повишаване на четивната грамотност на учениците.
Дългосрочните мерки, предложени от СБ, включват подобряване на управленския капацитет и преосмисляне на модела за професионално развитие на педагогическите специалисти. Ще бъдат апробирани партньорства между различни училища, в рамките на които учители и директори ще обменят добри практики за обучение и за управление на образователните институции. От Световната банка препоръчват да се създаде звено за събиране на данни за работната сила в образователната система, както и механизъм за измерване на компетентностите на база на уменията за преподаване по даден предмет, на дигиталните умения, мотивацията, авторитета, ефекта върху ученето на децата и др.
