Монтана е общината с най-ниски местни данъци в страната. Данък сгради за тази година там е 1.72 промила, а данъкът за прехвърляне на собственост - 2.75 ‰. Облагането на превозните средства е 1.22 лв./kW, а патентният данък за търговия на дребно - 5.06 лв. на квадратен метър.
Това става ясно от новото издание на изследването „Регионални профили 2024” на Института за пазарна политика, което бе представено днес.
От него разбираме, че едни от най-ниските местни данъци се отчитат също в Благоевградска област и Ловешка област, а най-високи са в областите Варна, Бургас, София, Русе и Велико Търново.
Много общини вече обявиха, че за 2025 г. планират повишение на местните данъци и такси заради чувствителното покачване на минималната работна заплата и на режийните разходи. Местната управа в Ловеч например наскоро даде специална пресконференция, за да обясни, че данък сгради ще бъде покачен от сегашните 1.9 на 2.5 промила, а за превозните средства увеличението ще е с 10 на сто.
"Местните икономики вече са се възстановили след ковид-пандемията. Изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България продължава, като постепенно делът на София в общия БВП на страната намалява. Въпреки това столицата запазва водещата си роля с 41% от БВП през 2022 г., или 68,7 млрд. лв.", обяви Адриан Николов от ИПИ.
Втората по размер икономика е на Пловдив, тя допринася с 6,5% от БВП, а след нея е област Стара Загора с 6.2%, подхранвана от силния енергиен сектор. Стара Загора е и общината, която отчита най-голям ръст на местната икономика през 2023 г.
Възстановяването на туризма е ключов фактор за позитивното развитие на Варна и Бургас, а за София област моторът е съсредоточаването на индустриални производства.
Областите Видин, Силистра и Добрич остават с най-нисък растеж, което допълнително задълбочава различията в доходите и качеството на живот.
Експертите на ИПИ изработват регионалните профили на базата на близо 80 икономически и социални индикатора в 28-те области. По повечето показатели лидер е София, но проучването разкрива изненадващи данни за по-малки общини, които успешно си съперничат и дори изпреварват столицата.
С най-големи инвестиции на човек от населението неизменно е София с близо 8,8 хил. лв. на човек за 2022 г., следвана от Софийска област и Пловдив, където инвестиционната стойност достига до 4,6 хил. лв.
Варна се очертава като общината с най-добри административни услуги - високо ниво на електронно управление, прозрачност и обслужване на едно гише.
Пловдив е лидер по транспортна свързаност - висока гъстота на жп мрежата и пътните артерии, както и добро качество на пътната настилка.
Велико Търново се отличава с висока икономическа активност и заетост, почти съизмерима с тази в столицата. Така например докато средният коефициент на заетост за България е 76%, то за Велико Търново е 80%.
От години Плевен е безспорен първенец в здравеопазването, вероятно свързано с Медицинския университет там. Областта може да се похвали с голяма леглова база и висок брой на практикуващите лекари и специалисти на фона на населението в областта.
Кърджали и Смолян са първенци по ред и сигурност - с най-малък брой регистрирани престъпления и бързо правораздаване - 70% от делата се разрешават за срок до 3 месеца, което може да е свързано с ниската натовареност на съдилищата.
Пазарджик излиза напред по показатели, свързани с околната среда, заради все по-разрастващите се инсталирани ВЕИ мощности, висок процент на третиране и рециклиране на отпадъци и големите горски терени.
По отношение на доходите обаче регионалните различия се задълбочават - средната годишна заплата в големите градове варира от 29 698 хил. лв. през 2022 г. в столицата и около и малко над 19 хил. лв. във Варна, София-област и Стара Загора. На другия полюс са Благоевград с 13 800 лв., както Видин и Силистра с малко над 14 хиляди лева средна годишна заплата.
Въпреки разширяването на пазара на труда през 2023 г. някои региони отчитат спад в заетостта сред населението на възраст от 20 до 64 години. Такива области са Враца, Ловеч, Видин и Монтана. В Плевен и Сливен обаче е имало увеличение на заетостта от над 4 п.п. през миналата година.
Сред ключовите характеристики на успешните региони е и високият дял на висшистите, който е пряко свързан с развитието на високотехнологични дейности с висока продуктивност както в сферата на услугите, така и в индустрията. София води с 54% от населението на възраст от 25 до 64 години с висше образование, следвана от Варна и Пловдив. В по-слабо развитите региони, като Пазарджик и Монтана, този процент е значително по-нисък, което ограничава възможностите за привличане на инвестиции и развитие на иновативни бизнеси.
Демографските показатели се подобряват през 2023 г. в области като Кърджали, Бургас и Варна. В тези региони основна роля имат възстановяването на туризма и ръстът на заетостта в хотелиерския и ресторантьорския бизнес. За разлика от тях, области като Видин и Монтана продължават да губят население. Населението в пенсионна възраст (65+) е значително по-високо във Видин и Габрово, където този дял надхвърля 30%, докато в столицата е най-нисък.
