Професионалното образование у нас и пазарът на труда се разминават сериозно. 9% от учениците в професионалните гимназии учат в областта на селското стопанство, докато заетите в тази сфера, завършили подобни специалности, са едва 3%. В сферата на преработващата промишленост се обучават само 13% от гимназистите, въпреки че това е икономическата дейност с най-много заети с придобита професионална квалификация - 26%. В IT сферата разминаванията са най-големи - 18% от учениците учат ИКТ, докато работещите в тази област са едва 1% от всички заети в икономиката. Тези и други дисбаланси показва тазгодишният индекс на съответствието между професионалното обучение и профила на икономиката на Института за пазарна икономика.
Индексът показва професионалното обучение по сектори и го сравнява с разпределението на работната сила в различните икономически дейности. За съжаление стойностите му се влошават - през 2023 г. той е 53.6 точки (от максимум 100 т.), или с 1.2 точки по-малко от 2022 г. Това означава, че за около 1/2 ученици в професионалното образование в икономиката няма насрещно търсене от работодателите за кадри с придобита професионална квалификация. Изследването на ИПИ обхваща випуск от над 21 000 ученика, които ще се обучават в следващите 5 г. в специалности от избрани шест сектора: селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство и ИКТ. Тоест, вероятно 10 000 от тях няма да работят това, за което за учили. "Причината за това се крие основно в свиването на приема в специалности, свързани с преработващата промишленост, за сметка на разширен прием в специалности, насочени към професии в областта на ИКТ", посочват от ИПИ, но отбелязват, че тази трансформация не е изцяло негативна. "След 5 г., когато новоприетите т.г. ученици в професионалното образование завършат, вероятно ИКТ секторът ще е по-голям и по-широко разпространен по територията на страната", казват оттам.
Данните показват голяма тежест на специалности и професии, които на практика не се търсят, но запълват места - във вече остарели и ненужно широки специалности - например, в селскостопански дисциплини, и в такива със сравнително ниски разходи за обучение - като хотелиерството и ресторантьорството. Все пак през последните години като цяло се наблюдава разширяване на приема в професионално образование в ИКТ направления за сметка на предишното силно разпространено обучение в секторите на селското стопанство и хотелиерството и ресторантьорството, казват от ИПИ. Оттам наблюдават и увеличаване на популярността на някои нови специалности, отговарящи на съвременните нужди като „Техници на електрически превозни средства“ и „Организатори на електронна търговия“.
Селско стопанство
От всички заети с професионална квалификация в икономиката 6% са заети в селското стопанство, докато приемът в това направление е 9% от общия прием за професионално образование. През тази учебна година над 3000 ученика са приети в близо 70 селскостопански специалности. План-приемът за професия фермер например е близо 200 ученика. "Разширеният прием на специалисти в сектора на селското стопанство вероятно цели по-скоро да запълни отдавна създадените аграрни техникуми в страната, но продължаващото свиване на сектора в икономиката и неговата механизация ще направят аграрното образование още по-неприложимо", предупреждават от ИПИ.
Преработваща промишленост
Това е икономическата дейност с най-висок дял на заетите с придобита професионална квалификация - 26%. Същевременно приемът в 146-те специалности в тази сфера е едва 13% от целия план-прием в страната. Това са близо 5000 ученика, приети за обучение през т.г. "Причина за голямото несъответствие може да се търси в това, че част от средните специалисти, които не могат да приложат придобитото си образование независимо от специалността, намират работа сравнително лесно като работници в индустрията. Така например, приемът в професията хлебар-сладкар за настоящата учебна година е близо 400 места. Друга част от заетите в тези икономически дейности пък вероятно са завършили специалности, които към момента вече са закрити. Преработващата промишленост има толкова много клонове и различни специфики, че е трудно да се създават паралелки по отделни специалности за всяко производство. В този случай работодателите биха наели средни професионалисти и от други направления и в последствие биха ги обучили за конкретната работа", обясняват от Института.
Строителство
В строителството 9% от заетите са с придобита професионална квалификация, докато приемът за професионално образование в 30-те специалности в тази сфера е 4% през т.г., или около 1600 ученика. Несъответствието тук ИПИ обяснява отново с това, че завършилите професионално образование намират сравнително лесно работа като работници в строителството, независимо от професията и специалността си. Голяма част от професионалното образование в строителството е съсредоточена в професията геодезист - близо 200 ученика.
Транспорт, складиране и пощи
В тази икономическа дейност заетите с придобита професионална квалификация са 11%, докато учениците, приети в тази сфера, са малко над 1000, или едва 3% от план-приема, разпределени в 14 специалности. Половината от учениците, приети през тази година, ще се обучават за професията спедитор-логистик. И тук вероятно става въпрос за заети лица с професионална квалификация в разнообразни различни специалности, които впоследствие намират работа в транспорта и складирането.
Хотелиерство и ресторанстьорство
В тази сфера се обучават 11% от учениците в професионалните гимназии (около 4000 ученици). В същото време заетите с придобита професионална квалификация по хотелиерство и ресторантьорство са едва 5%. Причини за сравнително големия прием може да се търсят в това, че за подготовката на хотелиери и ресторантьори не е необходима толкова скъпа и модерна техника, както например при техническите специалности.
ИКТ
Приемът в сферата на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) продължава да расте и т.г. обучаващите се в подобни специалности са 18% от общия прием, или около 6 600 ученици (голяма част в областта на програмирането - професиите програмист, системен програмист и приложен програмист). "Предвид, че заетите с придобита професионална квалификация са едва 1% от икономическата дейност „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”, несъответствието изглежда значително", казват от ИПИ. Оттам посочват, че IT секторът продължава да се разширява и след 5 г. приложението на придобитото знание ще е сравнително, но отбелязват, че не е ясно дали търсенето на работна сила от компаниите в ИТ сектора е и ще бъде за лица със средно професионално образование, или по-скоро основният недостиг е за софтуерни инженери и други специалисти с висше образование. "С други думи, увеличаващите се атрактивност и план-прием на средни ИКТ специалисти не е гаранция за запълване на недостига от кадри в сектора - освен ако работодателите не успеят да профилират изискванията към отделните работни позиции по начин, позволяващ да бъдат запълнени от кандидати със средно образование и ППК", казват експертите.
Много ученици с възможно най-малко разходи
В специалностите извън избраните шест сектора през учебната 2022/2023 г. местата са над 15 000 хиляди и обхващат стотици специалности и професии. Около 2000 ученици са приети в професиите електротехник и електромонтьор. Също толкова са и тези, които ще се обучават на квалификация в професиите техник по транспортна техника и монтьор по транспортна техника. Има и значителен брой места за професионална подготовка в сфери, които на пръв поглед не предполагат 5 години специализирано професионално образование като фризьор, козметик и маникюрист-педикюрист (общо близо 600 места), брокер (над 150 места), сътрудник в малък и среден бизнес (416 места), продавач-консултант, офис-мениджър, помощник-инструктор по фитнес - все специалности, чиято подготовка на кадрите не изисква скъпа и специфична техника. "Съществуването на тези специалности и обхватът им подсказва, че училищата, отчитащи и стимулите в системата за финансиране на средното образование, се стремят да обучават възможно най-много ученици с най-малко разходи, без да се съобразяват с последващата реализация на кадрите или нуждите на бизнеса", е изводът на ИПИ.
РЕГИОНАЛНИ ДИСБАЛАНСИ
В някои райони професионалното образование е самоцелно и не кореспондира с действителната структура на икономиката, показва индексът на ИПИ. С най-висок резултат е София - 67,3 т., който е обусловен от високият дял както на учащите се за професионална квалификация, така и на заети в ИКТ сектора, и заедно с това - на ниският дял на учащите и заетите в селското стопанство. Последното място на област Ловеч пък - 36,4 точки - се дължи на това, че областта е с най-висок дял на обучаващите се в специалности, насочени към хотелиерството и ресторантьорството (почти двойно повече от средния дял в страната) при сравнително нисък дял на наетите в тази икономическа дейност в областта.
След столицата най-добри резултати отбелязва Добрич - с най-високо съответствие на образованието и пазара на труда в сферата на селското стопанство. в тази област, както и в Силистра и Разград, се наблюдава висок брой на приема в селскостопански специалности и сравнително голям брой на заетите с професионална квалификация в сектор. Третото място е за област Сливен, където има високи прием и заетост в сектора на промишлеността и ниски в ИКТ сектора и строителството. В област Русе има най-голямо съвпадение в секторите на преработващата промишленост и на транспорта, където приемът в професионалното образование е висок, но и заетите в тези сектори са сравнително много.
В област Враца се обучават непропорционално малко (спрямо заетостта) ученици в селскостопанските специалности и в тези, свързани с промишлеността. В Шумен е раздут приемът в ИКТ специалностите спрямо местните възможности за работа, а в Раздут - приемът в специалностите, свързани със строителството и транспорта. Основно несъответствие в област Монтана е недостатъчният брой на учащите в специалности, свързани с преработващата промишленост за сметка на силно застъпените селскостопански специалности.
ПРЕПОРЪКИ
Нужно е гъвкаво образование, дуално обучение и професионално ориентиране, посочват от ИПИ. Оттам смятат, че е нужно по-общо образование в училищната среда за сметка на специфично обучение по специалности за пълния курс на образование. Силно специализираните предмети още от началните курсове на професионалното образование биха могли да се заместят в някаква степен от езикови и технологични обучения, както и от придобиване на меки умения, които увеличават шансовете за заетост, смятат експертите. И коментират, че ако общообразователната подготовка успее да гарантира езикова и математическа грамотност и владеене на чужди езици, е възможно намаляване на продължителността на формалното професионално образование в професионалните гимназии и паралелки. Те обръщат внимание на нуждата от разширяване на обхвата на дуалното обучение, от увеличаване на възможностите за трансфер между професии, както и от задължително професионално ориентиране на учениците.
