След близо 9-месечен размисъл Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) на практика помилва "Възраждане" за огромна злоупотреба с лични данни - разгласяването на ЕГН и трите имена на стотици представители на неправителствения сектор, за да ги обяви за "чуждестранни агенти". Нарушение има, но вместо глоба, партията на Костадин Костадинов получава предписания да организира по-добре сайта си, така че да спазва европейския регламент за защита на личните данни (GDPR).
Любопитното е, че КЗЛД е постановила решението си едва когато "Сега" го потърси по Закона за достъп до обществена информация. Така решението е с дата 11 декември, а отговорът до "Сега", в който е резюмирано - от 12 декември. Председателят на комисията Венцислав Караджов обяснява, че решението в цялост не може да бъде предоставено, преди да е влязло в сила. А то не е, тъй като след като страните си го получат, имат право да го обжалват пред Административния съд. Въпреки това обаче "Сега" успя да се запознае с пълния текст на решението на комисията.
През февруари 2023 г. 22-ма представители на неправителствения сектор сезираха КЗЛД, след като "Възраждане" месеци наред държа трите им имена и ЕГН на сайта си. Заради разпространението на чужди лични данни в края на януари 2023 г. "Възраждане" получи и антинаградата "Големия брат", организирана от Програма достъп до информация и "Интернет общество - България", давана по повод Европейския ден за защита на личните данни.
През август 2022 г. ръководството на партия "Възраждане" оповести списък с неправителствени организации и медии, които обяви за "октоподоподобна структура", заплашваща националната сигурност. Според лидера на партията Костадин Костадинов тези организации трябвало да се регистрират като агенти на чуждо влияние. "Възраждане" и в този парламент внесе мракобесния си закон по кремълски образец за регистрация на чуждестранните агенти.
Личните данни на гражданите висяха на сайта на партията от 11 август 2022 г. до 29 януари 2023 г. и бяха свалени след "отличието" "Големия брат". КЗЛД обаче смята, че свалянето от сайта показва добросъвестност.
Първоначално от "Възраждане" опитват да обяснят, че сайтът им е бил хакнат. После защитата им пред комисията поема Маргарита Махаева, която и в момента е депутат от партията. Тя става причина за отлагане на част от заседанията на комисията по казуса. В крайна сметка през февруари т.г. жалбата на обществениците е разгледана от КЗЛД. И решението идва миналата седмица.
КЗЛД издава разпореждане на "Възраждане" да съобрази операциите по обработване на личните данни с разпоредбите на GDPR, в частност с принципите на законосъобразност и прозрачност, ограничение на целите и свеждане на данните до минимум, както и да изготви вътрешни правила за публикуване на лични данни или документи, съдържащи лични данни на сайта на партията и да предприеме подходящи технически и организационни мерки за защита на обработваните лични данни, да изготви инструкция.
АРГУМЕНТИ
Публикуването на три имена и качеството, което хората имат в организациите, които "Възражадне" проучва, е законосъобразно и пропорционално, смята КЗЛД в състав Венцислав Карджов, Цанко Цолов и Веселин Целков. Това обаче не се отнася за публикуване на ЕГН, сочат те. ЕГН-тата на хората са обработени незаконосъобразно и без правно основание. И това не се променя от факта, че източник на информацията е Търговският регистър. В него ЕГН-тата не са публично достъпни, а достъпът до тях става през регистрация. "Възраждане" имат право на регистриран достъп.
КЗЛД сочи още, че GDPR не възпрепятства изразяването на граждански позиции и оповестяване на резултатите от проучване или "журналистически разследвания", но те трябва да са съобразени с принципите на регламента.
Партията беше качила трите имена и единен граждански номер на над 800 физически лица, участници в управителни и надзорни органи на неправителствените организации и медии. Жалбоподателите сочеха пред КЗЛД, че личните им данни са били публично достъпни на сайта на партията от 11 август 2022 до 28 януари 2023 г., а от контекста на дадената пресконференцията на партията и документа се налага асоциирането на тези хора с думи като агенти, шпиони, корупция, "завладяна държава", "злокобна фондация".
В списъка на Костадинов бяха обобщени над 50 фондации, сдружения, фондове, институти, медии, училища, театри и др. (от 2009 г. насам), които според "Възраждане" са "субектите, усвояващи средства, отпуснати от "Америка за България", свързани със сфери на дейност, които пряко или косвено влияят върху процеса на формиране на общественото мнение или имат отношение към управлението на страната".
Сред фондациите и сдруженията, обявени индиректно за вредни, попадат български и международни организации с фокус върху борба с корупцията, прозрачно управление, достъп до информация, свобода на словото и медиите, честни избори, върховенство на закона и съдебна реформа, както и такива, чиято цел е да се подобри образованието, да се повиши осведомеността на учениците, да се преодолеят дискриминационни практики или да се помогне на групи в неравностойно положение.
УЖ МАНДАТ, А БЕЗКРАЙ
КЗЛД е една от институциите, които отдавна работят с изтекъл мандат. Председателят и четиримата ѝ членове се избират от Народното събрание по предложение на правителството. Този състав на КЗЛД беше избран през април 2014 г. Мандатът им по принцип е 5 години и те имат право на втори мандат. В случая обаче изобщо не е имало предложение и решение на НС за втори мандат, т.е. комисията изкара един необявен мандат и дори е в рамките на трети.
КОМЕНТАР
Правилно е установено нарушение на GDPR, коментира пред "Сега" адвокат Александър Кашъмов, който представлява "разобличените" от "Възраждане". Според него комисията е взела очаквано решение, макар и в неочаквано дълъг срок.
По думите му КЗЛД не отговарят на твърденията в жалбата, че нарушението на "Възраждане" е много тежко, защото публикуването на лични данни е било с цел да бъдат стигматизирани определени хора. "Стигматизирани по начин, който е недопустим в демократичното общество и правовата държава, който се връща към практикити на тоталитарните режими на нацизма и комунизма", посочи адвокатът.
"Вместо това комисията приема, че налагането на имуществена санкция на "Възраждане" би било прекомерно и в нарушение на принципа на съразмерност", възмутен е той.
Според него няма значение, че личните данни са в Търговския регистър, защото допълнителното им обработване е недопустимо и назаконосъобразно. Още повече, че в случая не става дума за случайно нарушение от небрежност. "А тук става дума за целенасочено нарушение с цел фокусиране на омраза върху дадена човешка личност", допълни той. И припомни, че в правото се наказват не толкова последиците, а умисълът, целта на едно действие. "Колкото е по-злоумишлено, то е толкова по-неприемливо", каза още Кашъмов. За него на този фон препоръките на КЗЛД към "Възраждане" звучат като подигравка.
