„Призивът ми към Скопие е: по-малко емоции, повече прагматизъм и връщане към изпълнението на двустранния договор.” Това заяви външният ни минстър Екатерина Захариева на парламентарния контрол в петък, на който отговори на въпроси на депутати от БСП и независими за преговорите със Северна Македония.
Първият ни дипломат изреди отново основните притеснения на българската страна: неизпълнението на договора за добросъседство от 2017 г., липсата на напредък в работата на смесената комисия по въпросите на историята, езикът на омразата от страна на медии, политици и държавни институции в Скопие, забавянето на общите инфраструктурни проекти. „В страната се разрази истинска антибългарска истерия, те продължиха да разчитат, че България ще си затвори за пореден път очите за това, което се случва там – горяха се български знамена, унищожиха се български паметници, разпространяваха се списъци на хора с българско гражданство с призиви за саморазправа”, описа Захариева ситуацията в Северна Македония.
Основното искане на нашата страна към Скопие е изработването на пътна карта за изпълнението на договора. Външният министър посочи, че заради обвиненията на съседите ни, че отричаме македонската идентичност, нейното ведомство е предложило протокол към договора, в който да бъдат разрешени подобни въпроси. В свои публични изявления премиерът на Северна Македония е показал склонност да приеме такъв анекс.
Независимият депутат Валери Жаблянов упрекна Захариева, че в договора не са били записани срокове за изпълнението му – пропуск, който сега правителството се опитва да поправи с искането за споменатата пътна карта. „Какъв е статутът на един такъв документ? Никакъв”, констатира Жаблянов и настоя ангажиментите на Скопие да бъдат обвързани с международноправни документи.
ДПС: СТИГА СЪСТЕЗАНИЯ ПО НАЦИОНАЛИЗЪМ
България е закъсняла със строгите мерки спрямо Скопие - такава позиция изрази евродепутатът от ДПС Илхан Кючюк пред БНР. Той припомни, че през март, когато бе дадена зелена светлина на преговорите със Северна Македония, нашата страна искрено се е радвала. „Беше по-редно темата с политическата спирачка да бъде казана тогава, а не да изчакаме следващите 8-9 месеца и да заявим коренно противоположна позиция“, допълни Кючюк, според когото позицията на България в момента е неразбираема.
Северна Македония обяснява позициите си – пред медиите, чрез дипломатически канали, чрез интелектуалци, които познават историята на Балканите, докато ние, разчитайки, че сме членове на ЕС, заемаме пасивна позиция, изтъкна Кючюк. Според него реалистичният вариант е да заложим на добра подготовка през следващите шест месеца в очакване на словенското председателство, което ще последва португалското.
В случващото се в момента няма печеливши, смята Кючюк. „И това наистина не трябва да бъде някакво националистическо шоу, състезание по национализъм. Защото единият национализъм сам по себе си поражда друг национализъм“, заключи евродепутатът.
НАПЛИВ ЗА БЪЛГАРСКИ ПАСПОРТИ
За последните 10 години са били образувани 77 829 преписки за придобиване на българско гражданство въз основа на подадени молби от граждани на Северна Македония. Информацията съобщи правосъдният министър Десислава Ахладова на парламентарния контрол в отговор на въпрос от ГЕРБ.
Най-малко са били преписките през тази година - 1963 броя до октомври 2020 г. За 73 324 преписки Съветът по гражданство е дал мнение да бъдат уважени и правосъдният министър е направил предложение до вицепрезидента да издаде указ за придобиване на българско гражданство. Като резултат общо 65 675 граждани на Северна Македония за посочения период са се сдобили с български паспорти.
Германия и институциите на ЕС изразиха тревога от продължаващото вето на България върху преговорите за присъединяване на Северна Македония.
РЕАКЦИИ В ЧУЖБИНА
Междувременно "Обзървър" излезе с остра статия под заглавие "Германия се извинява на Скопие за българското фиаско", в която описва разочарованието в Берлин по повод българското поведение. Описани са критики и на политици от други европейски страни. Германският министър по въпросите на ЕС Майкъл Рот е цитиран да казва за България: "Това е една държава, само една държава, която не беше в състояние да се съгласи с рамката за преговори". И добави: "Сигурен съм, че можете да почувствате личното ми разочарование. Аз, германският външен министър и канцлерът бяхме много отдадени на този процес".
Според изданието някои дипломати в Брюксел твърдят, че възраженията на София са просто предизборен трик. Но според други България няма да остъпи, което би означавало политическо самоубийство за Зоран Заев, ако той се съгласи на българските искания. От друга страна завръщането към политики, отстоявани от Никола Груевски, може да е причина за домино ефект в Западните Балкани в полза на Русия. "Ние го почитаме и признаваме това", заяви Рот по повод реформите на Заев. Евродепутати пък считат, че настоящото задържане излага на риск доверието на ЕС в Западните Балкани и намалява трансформационната сила и въздействие на съюза в региона. "Декларираният ангажимент на България да има роля на регионален лидер се измести към чисто нейния национален интерес срещу добросъседските отношения и ценностите на ЕС", коментира Катерина Якимовска, анализатор в Центъра за европейски изследвания.
