"Трудно може да се каже, че е изнесена важна информация. Част от нея е била и публична". Това обяви в ефира на Би Ти Ви вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов в коментар за шпионската афера, при която прокуратурата се похвали с безпрецедентно разбиване на група от 6 бивши и настоящи висши военни и чиновници за шпионаж в полза на Русия. Според държавното обвинение става дума за сериозен пробив в националната сигурност и за предаване на секретна информация, включително и със секретен гриф на НАТО.
"Полк. Петър Петров беше помощник на една от дирекциите на МО – Финанси. Той е бил награден за военна доблест - почетен знак на Министерството на отбраната. Военнослужещите се награждават при дълга служба без забележки и нарушения. Не е единственият, който е награден", обясни Красимир Каракачанов по повод въпросите как така единият от арестуваните е награден преди година от него, а пък сега се оказва шпионин. Петров бе един от задържаните в хода на операцията и бе оставен от съда в ареста за постоянно.
"Този случай на практика е под наблюдение от шест месеца от Военното разузнаване, ДАНС и прокуратурата. Всеки един, който се е ангажирал да работи за чужда държава, трябва да си получи наказанието", коментира още Каракачанов.
В същото време външният министър Екатерина Захариева се похвали във Фейскбук как е събирала овации за действията на прокуратурата и на МВнР по разбиването на група за шпионаж в полза на Русия и за свързаното с това изгонване на двама руски дипломати.
"Започна вторият ден от срещата на външните министри на страните-членки на НАТО в Брюксел. Това е първата присъствена среща на Алианса от повече от една година насам. Тя се провежда в Главната квартира на НАТО при стриктно спазване на противоепидемичните мерки. Преди началото на заседанието разговарях с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и с колегите Богдан Ауреску (Румъния), Збигнев Рау (Полша), Жан Аселборн (Люксембург), Луиджи ди Майо (Италия), Ине Сьорайде (Норвегия). Колегите поздравиха България за решителните действия по разбиването на мрежата за шпионаж в полза на Русия", написа тя в социалната мрежа.
Тя получила подкрепа и Габриелиус Ландсбергис, външен министър на Литва. Двамата били единни в мнението, че "националната сигурност на една страна членка на НАТО е важна за всички останали", както и че, "ако се пробие сигурността на една страна, се пробива сигурността на целия съюз".
Външно се похвали и с коментар на министъра на външните работи на Германия Хайко Маас по случая. По думите му, това е атака срещу суверенитета на една страна и не може да остане без последствия. „Затова подкрепяме всичко,което българското правителство реши да предприеме“, заяви той в кулоарите на срещата на външните министри от страните-членки на НАТО в Брюксел днес. „Все по-често ни се случва в Германия да ставаме цел на кибератаки, на дезинформация и със сигурност също на шпионска дейност. Затова проявявам голямо разбиране и солидарност, когато виждам, че България се съпротивлява срещу това със средствата, които имаме на разположение в дипломацията“, каза още Хайко Маас.
НАТО следи българското разследване срещу предполагаемата руска шпионска мрежа и подкрепя усилията на страната ни за противодействие на руския шпионаж. Това каза още в понеделник генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг по време на пресконференция в Брюксел. "Алиансът винаги е много фокусиран върху защитата на поверителните документи и информация и напълно подкрепяме работата на нашия партньор България да се справи с недобронамерените действия на Русия на нейна територия", каза още той.
Според Столтенберг Москва в последните години предприема агресивни действия срещу отделни държави и прави опити да се намеси в демократичните процеси в страните, като подкопава доверието в демократичните институции и в изборите. Много държим поверителните данни в държавите от алианса да бъдат защитени и служителите с достъп да бъдат правилно проверявани, каза още генералният секретар. По неговите думи отношенията НАТО-Русия са трудни от известно време и това се дължи на поведението на Москва.
Днес Столтенбег повтори тезата си: "Отношенията с Русия си остават сложни. Тя усилва репресивните мерки на своя територия и агресивното поведение извън нейните предели".
На това Москва отговори чрез говорителката на външното министерство Мария Захарова, която посъветва НАТО да се заеме със своите проблеми.
"Проблемите в страните от НАТО изискват незабавна намеса: ваксинацията, кризата, правата на човека в страните от НАТО - каза Захарова. - Когато ги разрешите, веднага ще пристъпим към изучаване на вашия опит. Но само сполучливия".
В петък българската прокуратура обяви, че безпрецедентно е разбила група от 6 бивши и настоящи висши военни и чиновници, която е шпионирала в полза на Русия, включително и срещу пари. Петима от групата бяха оставени в ареста след близо 24 часови съдебни заседания, проведени при пълна секретност. Прокуратурата разпространи видео и аудио записи, за които твърди, че доказват шпионската дейност на участниците. По-късно прокуратурата и МВнР изгониха двама руски дипломати.
Във вторник министър-председателят Бойко Борисов се срещна с посланика на Руската федерация Елеонора Митрофанова. В официалното съобщение не беше посочено нищо за шпионския скандал.
Русия си запазва правото на реципрочни мерки в отговор на изгонването на двама руски дипломати от България, обяви в същото време говорителят на руското министерство на външните работи Мария Захарова. Тя припомни, че българските власти предприемат такъв демарш за пети път през последната година и половина и отново без да предоставят никакви доказателства.
По думите й тези действия са били предшествани от шумна кампания на прокуратурата в България по разобличаването в държавните силови структури на група лица, които уж работели за Русия. Тя подчерта, че поредната ескалация на антируската „шпиономания“ в България рецидивира в навечерието на парламентарните избори на 4 април и на фона на изблика на русофобия на Запад, преди всичко в Съединените щати.
„Отново призоваваме официална София да прекрати участието си в „лова на вещици“, нанасяйки вреда на националните интереси на самата България. Крайно време е да се върнем към конструктивния двустранен дневен ред, който е много по-естествен за руско-българските отношения“, заяви Захарова.
