Бившият главен архитект на София Здравко Здравков засега се размина с началническия пост в Регионалната дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ София. Досегашният шеф на РДНСК инж. Илиян Чурилков е бил освободен, но на негово място се назначава временно изпълняващ до провеждане на конкурс. За временния пост е избран инж. Пламен Трифонов.
Това става ясно от кратко съобщение на ДНСК, в което не се дават никакви подробности за причините за смяната на досегашния титуляр. Съобщението идва след появили се медийни публикации, че начело на РДНСК ще бъде назначен Здравко Здравков, които сега се оказват неточни. Възможно е обаче Здравков да се яви на бъдещ конкурс за заемането на длъжността. Не е ясно дали евентуално негово назначение няма да води до ситуации на конфликт на интереси с необходимост в новата си роля Здравков да контролира вземани от самия него решения в общината.
ДНСК не прецени да обяви в свое съобщение никакви обстоятелства около срутването на аулата на НБУ, като за резултатите от извършената проверка на място научихме от прессъобщение на Столична община. “Сега” зададе допълнителни въпроси на общината, като към момента отговор няма. В същото време критиките срещу неубедителните обяснения, дадени за аварията, продължават.
Пред actualno.com бившият регионален министър Иван Шишков коментира, че или на ДНСК не й се занимава, или прикрива незаконно строителство.
„Кой прецени този ремонт дали е текущ или е ремонт, за който трябва да се издаде разрешение за строеж? Много бързо казахме, че за ремонта не трябва да има издадено разрешение за строеж. Дочух, че има проекти, следователно, ако има проекти, има ли реконструктивно становище към тях? Има ли констатации, че промяната не променя конструкцията не само като натоварване, а и като статика? Това никой не го каза“, коментира Шишков. Той потвърди информацията на “Сега”, че в аулата е текла смяна на окачен таван и не може да се твърди, че това не е оказало влияние на сградата.
“През годините са монтирани фотоволтаици или солари върху покрива на сградата. Това означава, че веднъж е променено натоварването на покрива, втори път е променен и начинът, по който е разпределено то. По време на ремонта онзи ден, доколкото знам е сменян окаченият таван. Колкото и да считаме, че той не влияе по никакъв начин на конструкцията на сградата, е възможно да се окаже, че ѝ влияе“, смята Шишков. Той обясни, че новият окачен таван може да промени самата статика на покрива. Той изтъкна, че е недопустимо да не се знаят никакви подробности за авария в обществена сграда и дори да се отрича, че авария има.
Пред “Сега” инж. Марин Гергов, председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране коментира, че е необходима по-голяма яснота по случая. Гергов хипотетично обясни и какви могат да са причините, довели до подобен инцидент:
“Би трябвало да има експертиза, поръчана от ДНСК, във връзка със строителната авария.
За съжаление като инженер-конструктор едва ли мога нещо да коментирам без налична информация – обследване или поне оглед.
Според мен има няколко варианта за евентуалните причини за аварията:
1. Лош първоначален проект - малко вероятна причина
2. Некачествено първоначално изпълнение – малко вероятна причина
3. Претоварване от монтираните фотоволтаици - на практика невероятна причина, защото най-голямото натоварване обикновено е от сняг, а сега е лято, а фотоволтаиците тежат много по-малко от очаквания сняг.
4. Проблеми с поддръжка (течове), които са нарушили носимоспособността на конструкцията – винаги вероятна причина
5. Грешка при изпълнение на ремонта - нарушаване целостта на конструкцията – малко вероятна причина.
6. Грешка при изпълнение на ремонта - претоварване от струпване на материали – вероятна причина”, коментира Гергов.
