Страната ни отбелязва 139 години от Съединението. На 6 септември 1885 г. е провъзгласено Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Както винаги, празникът е честван с многобройни събития из страната. Кулминацията е тържествената заря проверка вечерта в Пловдив. 

МУЗЕИ

Любознателните и признателни българи ще могат да видят в Националния военноисторически музей  знамето, с което на 6 септември 1885 г. майор Данаил Николаев повежда подчинените му войски към центъра на Пловдив. То е трибагреник с лъв, приготвено е за Източнорумелийската милиция, но не е използвано заради статута на областта. Именно това знаме войниците на майор Николаев целуват преди да тръгнат, а изписаните думи върху него са „Съединение или смърт“.

„Историята на знамето е изключително интересна и доста трогателна. Сутринта на 6 септември майор Данаил Николаев събира сборния лагер на румелийските войски край Пловдив. Той им съобщава, че са призвани да извършат Съединението. Всички събрали се са изключително развълнувани. Данаил Николаев им съобщава, че те вече няма да бъдат султански войници, а ще бъдат лъвове на Обединена България“, разказа пред БГНЕС Славея Сурчева, уредник в музея. Наред със знамето, посетителите ще имат възможността да разгледат униформи и снаряжение на войници от Българската войска и Източнорумелийската милиция, както и вещи на участници в Съединението.

В Историческия музей в Пловдив е показана изложбата "Сандро - княз Александър фон Батенберг". Сандро - така е бил наричан княза от близките си в годините на своето детство. Изложбата проследява живота му. 

Традиционно честване има и в пловдивския Музей на Съединението. Там може да бъде видяна и богатата експозиция, открита през 1985 г. по повод честването на100-годишнината от събитието.

ИСТОРИЯ

След Освобождението по силата на Берлинския договор Източна Румелия остава в пределите на Османската империя. По инициатива на Захари Стоянов през 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), който си поставя за цел "окончателно освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие". Според плана, утвърден на заседание на комитета на 23 август 1885 г., акцията трябвало да започне в средата на септември същата година, като главният удар е трябвало да бъде нанесен в Пловдив - срещу конака и представителните учреждения. Местните отряди е трябвало да завземат Пазарджик и други по-големи селища в областта, сочи историческа справка на БТА.

На 6 септември 1885 г. българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николаев и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков), влизат в града, обкръжават конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Източна Румелия с Княжество България. В Пловдив е образувано временно правителство начело с Георги Странски, което поема управлението до пристигането на княз Александър I на 9 септември 1885 г. Ден преди това - на 8 септември 1885 г., княз Александър I с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България.

След продължителна дипломатическа борба на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 г.-5 април 1886 г.) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България.