Медия без
политическа реклама

На 104 почина последната звезда от Златната ера на Холивуд

Оливия де Хавиланд игра в класиката "Отнесени от вихъра"

26 Юли 2020
В "Отнесени от вихъра"
Уикипедия
В "Отнесени от вихъра"

Оливия де Хавиланд почина в месеца, в който отпразнува 104-тия си рожден ден. Актрисата бе последната отломка от „златната ера“ на Холивуд, най-възрастната жива (доскоро) носителка на „Оскар“ и една от легендите на седмото изкуство от XX век. Неин връстник бе актьорът Кърк Дъглас, който също достигна и прехвърли вековния юбилей – той си отиде в началото на тази година, скоро след като бе отбелязал 103-тия си рожден ден.

Оливия де Хавиланд отдавна се бе оттеглила от светлината на прожекторите. През 1988 г. тя се пенсионира от актьорството – последната й роля е в телевизионния „Жената, която той обичаше“ – и оттогава рядко се появява на публични места. Едно от изключенията е церемонията през 2010 г., когато френският президент Никола Саркози отличи холивудската легенда с Ордена на Почетния легион. Защото макар Де Хавиланд да не е играла във френски филми, Франция също я припознава като своя звезда: от 1950 година тя живее в Париж.

Тя не е и американка впрочем – бъдещата филмова легенда е родена в имперско Токио, Япония, през лятото на 1916 г. Родителите й са британци; 15 месеца по-късно се ражда и по-малката й сестра, която по-късно ще стане известна под името Джоан Фонтейн, също прочута актриса. Съперничеството между двете е изпепеляващо през целия им живот: те спират да си говорят окончателно през 1975 година. Де Хавиланд и Фонтейн са единствените две сестри в историята на киното, удостоявани и двете с награда „Оскар“.

Фонтейн, популярна от ранните филми на Хичкок, печели наградата преди кака си – през 1942 г. за „Подозрение“. Същата година номинация за най-добра актриса има и Оливия, но тя е сред загубилите. По-малката сестра на свой ред се радва на завидно дълголетие – тя почина през 2013-а на 96-годишна възраст.

Оливия, която учи пиано и балет от 4-годишна, а за подобряване на дикцията си рецитира пасажи от Шекспир, има естествен интерес към изявите на сцена. Американският й пастрок Джордж Милан Фонтейн обаче е твърде строг и консервативен и това води до младежки бунт и у двете дъщери. След като трупа известен опит в училищните пиески, Де Хавиланд играе в „Сън в лятна нощ“ в регионалния театър на Саратога. Тъкмо там я забелязва австрийският режисьор Макс Райнхард и я снима в продукцията на „Уорнър брос“ по същата комедия на Шекспир. Тогава Оливия е 18-годишна. Пробивът идва година по-късно с приключенския „Капитан Блъд“, в който си партнира с Ерол Флин. Филмът е номиниран за 4 „Оскара“, включително за най-добър филм, и й отваря вратите към славата. На следващата година Де Хавиланд сключва 7-годишен договор с „Уорнър“ – каквато е практиката във властващата по това време студийна система.

През 1938 г. в писмо до свой колега продуцентът на „Отнесени от вихъра“ Дейвид О. Селзник пише: „Бих дал всичко, за да имам договор с Оливия де Хавиланд в ролята на Мелани“. За разлика от много актриси, които мечтаят да изиграят огнената Скарлет О'Хара, Де Хавиланд прочита романа на Маргарет Мичъл и желае от все сърце да изиграе деликатната и безкористна Мелани. 

Филмът с участието и на Вивиан Лий и Кларк Гейбъл печели 10 награди „Оскар“ – нещо невиждано до този момент в Холивуд. Де Хавиланд остава само с номинация, но печели ласкави отзиви от критиката. Двете си Академични награди за главна женска роля тя ще заслужи през следващото десетилетие – за „Всекиму своето“ през 1946 г. и за „Наследницата“ през 1949-а. Същата година Де Хавиланд ражда първия си син Бенджамин и си взема почивка от снимачната площадка, което я кара да откаже ролята на Бланш Дюбоа в „Трамвай Желание“ (изиграна по-късно от Вивиан Лий в компанията на Марлон Брандо). 

Опитва си късмета и на Бродуей, но театралното поприще не й носи такъв успех, както филмовото – критиката недоволства, че на 35 години Оливия е твърде стара за Жулиета.

В рамките на пет десетилетия Оливия де Хавиланд се снима в 49 игрални филма и е едно от големите имена на Холивуд в своето време. През 2010 г. тя за малко да се завърне на екрана в продукцията на Джеймс Айвъри The Aspern Papers, но филмът никога не вижда бял свят.

 

Последвайте ни и в google news бутон