Нищо и никакво за обичайните медийни възприятия събитие се състоя днес във Варна - открит бе бюст паметник на генерал от Първата световна война, чието име носят улици, булеварди, а и две села. Съответно не само кметската кандидатура на Антон Хекимян в София, но и десетки други новини от същия чутовен калибър имаха приоритет.
Само че паметникът не е на какъв да е генерал. Той се прославя не само с геройство, но и с всеобщ апел към идните поколения. Сраженията в много отношения са уникални за историята на България. Въпреки това подвигът му и събитията бяха забранени за изучаване почти половин век.
Знаещите са се досетили - става дума за генерал Иван Колев, чиято конница разбива румъно-руските сили в епопеята в Добруджа през 1916 г. В преломната първата седмица на септември Добрич е освободен, но мощният обединен противник (включително сърбо-хърватски бригади) взема превес. Армията, водена от петербургския генерал Андрей Зайончковски, е на път до победи - обезсмисляйки пролятата българска кръв и идеала за обединение с Добруджа. И тогава ген. Колев, разположен по на запад, на своя глава, без разпореждане от щаба, връхлита противника. Лично води своите. В епична нощна битка при Карапелит българската конница унищожава далеч по-многобройните румънци, а после и казашки части. След това ездачите и придружаващите пешаци буквално спринтират в несвяст пряко силите си, за да окажат помощ на събратята си в Добрич. Значението на победата при Карапелит и района е огромно - спасен е Добрич, открит е пътят за настъпление към Тутракан (победа в целия сблъсък), извършен е и ключов прелом на духа, защото се е считало, че във военно-техническо отношение шансовете на българите са малки. След Карапелит противникът просто е деморализиран.
Но преломът има и една изключителна особеност. Събитията от епопеята са първите след Освобождението, в които българската армия застава срещу руска. Българските командири са се опасявали, че родният войник няма да вдигне оръжие срещу освободителя. На това са разчитали и руснаците. Днес, век и половина след Руско-турското война, виждаме каква огромна русофилия има у нас - какво да говорим тридесетина години след нея? И тогава над всички се изправят такива като ген. Колев. Паметни ще останат думите му пред строената конница: "Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България" - вечно послание, независимо от адресата: българите уважават приноса на всеки - но дойде ли някой като враг, независимо от приноса, ще срещне безмилостен отпор.
И още специфични моменти има около ген. Колев - за принципно преустройство на българската конница, конкретно за победата над славната казашка кавалерия и т.н - технически неща, известни в подробности само на военните историци.
Малко по-късно редица добруджански села са именувани на генералите от епопеята и войсковите части. Но в периода 1944 г. - 1989 г. събитията са затиснати от бяло петно - нищо в образователната ни система за ген. Колев и целия подвиг - понеже няма как да се обяснява, че българите са разбили руснаци. Както често се случва, затворените очи на науката се компенсират от литературата. Иван Вазов, Йордан Йовков, Антон Страшимиров (и не само) пренасят случилото се за поколенията. И то как:
"Не конница — лава
в димящи талази,
в прах, гръмот и слава
летящи витязи!"
Иван Вазов, "Добруджанската конница"
"Генералът и офицерите, които го придружават, препускат нататък по фронта. Вижда се как, ту тук, ту другаде, се спират. Но нищо повече не може да се чуе: от всички редици, от всички части и полкове се подема ура, бурно, възторжено и стихийно, ура, от което сякаш още повече се разлюляват пламъците на пожара. Надалеч по фронта още препуска групата конници. Все по-бурно и по-високо ура. Ярка светлина огрява възторжените лица, запалените очи, неспокойните коне и високо над тях изправените щандарти. Има нещо подобно в една картина на Верещагина, но нейните ефекти остават слаби".
Йордан Йовков, "Триумф"
Стеклият се многохиляден народ се пръсна по цялото бойно поле. Деца се явяваха във веригите с пачки патрони и биваха убивани и ранявани. Ударените войници се носеха с файтони, а когато конете биваха убивани, впрягаха се дори жени да возят. Млади девойки достигаха картечниците, завиваха с мокри кърпи нажежените дула и сипеха на тях вода от менци, които носеха на кобилици, като при пожар... Дори туркини и татаркини хвърлили фереджетата си, идваха на огнената линия, в окопите, и с резени от дини мокреха попуканите устни на умиращите герои".
Антон Страшимиров, общо за епопеята
Заради всичко това днес всеки стрък памет, голям или малък, към тия събития заслужава уважение. Конкретно паметниците на ген. Колев в България са едва 3-4. Почитането на героя започна след 1989 г., тогава се кръстиха обекти. Днес с откриването на такива паметници отново се твори история...
ХОРА И УЛИЦИ
Варненският паметник е по идея на сдружение „Български родолюбци“, с финансиране помогна местната община. Скулптор: Живко Дончев. Бюстът се намира в градинката на пресечката между булевардите "Ген. Колев" и "Цар Освободител". Старото име на "Ген. Колев" бе "Толбухин" - отново много история, превратна, дори само в имената на булевардите.
ЛЮБОПИТНО
Иван Колев е бесарабски българин. Роден е в село Бановка, Болградски район. А един от малкото му паметници у нас (плоча на постамент) се намира в брезовското селце Чоба. То си има и площад на негово име. Причината за почитта е, че Бановка е основано през 1821 г. от преселници от Чоба. И хората от този край си считат Колев за свой. Всъщност, Колев е от второто поколение преселници, родено вече в Бесарабия. Но връзките с родния край са били много силни. Помнели са се родове, братовчеди, на църквата в днешно Брезово преселници даряват богослужебни книги, утвар, скъп полилей и т.н. Във времето на Съветския съюз "съветските" българи нямат възможност да пътуват свободно, а и поколенията се сменят - връзките затихват.
