Скандалният развод между бивши съдружници в бизнеса със залагания и гръмовната поява на законопроекта за ликвидация на частните лотарии, подготвен от група депутати патриоти начело с Валери Симеонов, оголи за пореден път безхаберието на държавните институции в България.

Същата държава, която години наред си е затваряла очите за пропуснатите ползи от главоломно процъфтяващ и очевидно силно печелещ сегмент от икономиката на греха - става дума за стотици милиони левове, изведнъж прогледна, но вместо да сложи ред, реши да го ликвидира напълно. Намерението на Симеонов и колегите му да "свият сърмите" на бизнес, който води хората към порочно пристрастяване, е похвално, но предният му проект, който така и не бе приет, бе много по-разумен и реалистичен. А внезапната готовност на правителството да подкрепи крутите мерки срещу частните лотарии е абсолютно изненадваща - дълги години министър Горанов изобщо не забелязваше колко съмнително скромен е приносът на игрите с търкане на талончета към бюджета. Институциите се разшетаха едва когато известният хазартен бос Васил Божков и не толкова известната фамилия Найденови - баща и синове, се скараха, развалиха дългогодишното си съдружие в "Еврофутбол", а семейството сезира медиите и прокуратурата, че лотариите ощетявали бюджета. В момента текат трескави проверки - спецпрокурори, агенцията за финансова инспекция, комисията по хазарта, НАП. Държавата проверява и бизнеса с частните лотарии, и работата на собствените си институции. От цялата тази хиперактивност извират неудобни за властта въпроси: 

1. Ако Васил Божков и Найденови - баща и синове, не се бяха скарали, щеше ли изобщо "държавата" да се сети, че губи стотици милиони от необлагането на този бизнес? 

Преди дни шефът на "Национална лотария" Димитър Ганев обясни, че всичко е законно - компанията просто се била възползвала от правото си да избере формула за по-ниско облагане. Оказва се, че държавното тото плаща по една схема на бюджета, а конкурентните му частни лотарии - по друга, в резултат на което частните игри печелят много повече и съответно могат да обещават на играещите по-големи печалби.  

2. Откъде накъде държавата е дала право на хазартния бизнес да избира по каква схема да плаща на бюджета?

Няма друга сфера, където фирмите да имат такава привилегия да избират модела на облагане и така да смаляват приноса си към хазната. Според сигналите до медиите и прокуратурата за 5 години бюджетът е загубил поне 250 млн. лева от дублетното таксуване. Всичко това обаче се е случвало със знанието и съгласието на Държавната комисия по хазарта, която е одобрявала представяните от частните лотарии декларации и разчети за дължимите такси. 

3. Защо всички други сектори плащат корпоративен или патентен данък, а специално за игри като "Национална лотария" и "Лотария България" бе въведена "такса"?
Това прилича на хитра маневра, с която контролът върху приходите и "таксите" бе прехвърлен на Комисията по хазарта, а НАП бе освободена от задължението и от отговорността да лови криенето на данъци в този сегмент.

За миналата година "Национална лотария" е платила 70 млн. лв. под формата на държавна такса и 30 млн. лв. данъци, твърди Димитър Ганев. И пита риторично "Толкова ли е богата държавата, че да загуби 100 млн. лева?" - ако лицензите бъдат отнети. Правилният въпрос е друг: Толкова ли е богата държавата, че да губи стотици милиони, като е позволила на хазартни оператори съвсем легално да избират формула за намаляване на плащанията към бюджета. 

4. Защо се прилага двоен аршин към частните лотарии и държавното тото?

Държавата оправдава толерантното си отношение към хазарта с това, че осигурява средства за спорта. Но всъщност само държавното тото има задължение да отчислява значителни суми за спорт  - 18% от приходите. Частните оператори не са задължени и могат по свое желание и по свои си съображения да поемат издръжката на избран от тях клуб - какъвто е случаят с Божков и "Левски" например. 

Преди дни Васил Божков заплаши, че ако лотарийният му бизнес бъде отнет, ФК "Левски" ще остане без спонсор. Що за дилема е това? Какво дава на хазартния бос куража за такъв ултиматум - може би дългогодишната благосклонност на същите институции, които сега го проверяват? Преведени, думите му означават - или държавата трябва да продължи да си затваря очите за спестените данъци такси, или аз ще спра парите за "Левски". По същата логика Божков и колегите му утре могат да поискат директно бюджетът да им отпуска годишна субсидия, за да спонсорират футболни клубове, които инак ще фалират.  

5. Защо патриотите втвърдиха тона и искат закриване на частните лотарии с риск законът да се провали с гръм и трясък, а ако все пак мине, да повлече лавина от дела срещу държавата за съсипване на  бизнес?

Предишните идеи на Валери Симеонов бяха по-приемливи, по-разумни и най-вече по-ефективни - да се спре агресивната реклама, особено по телевизиите, която непрестанно облъчва и зарибява хората, да се забрани продажбата на талони за търкане под път и над път, на всяка сергия, а лъскавите билетчета да се предлагат само в казина и други игрални зали, на които това им е единствената работа - да предлагат хазартни забавления, и е ясно защо човек влиза там. 

Да не забравяме, че хазартът винаги започва невинно, като игра, като забавление, но често се изражда в пристрастяване, в мания - достатъчно е да хвърлим поглед към  хилядите българи, търкащи настървено лъскави билетчета в супермаркетите на фона на домати, хляб, мляко и прах за пране.

6. Има ли оценка на въздействието?

След като държавата е дала поле на един бизнес да се развива, не може просто така да му го забрани. Не и в този случай, защото става дума за фирми, които са поели ангажимент към клиентите си да им изплащат големи печалби с разсрочване до 20 години. Именно държавата е разрешила на хазартния бизнес този "пирамидален" модел - раздаването на големи печалби на късметлиите, и то разсрочено, е възможно благодарение на текущите постъпления от продажба на "късметлийски" билетчета. Ако след три месеца комисията по хазарта отнеме лицензите на частните лотарии, приходите им ще секнат, а те ще трябва да продължат още дълги години да плащат огромни суми на спечелилите. Това означава, че ликвидацията на тези оператори ще продължи петилетки и води към сигурни фалити. Как точно правителството и депутатите си представят тази агония и последствията от нея?

И един въпрос, засягащ ДАНС: 

7. Досега нито един бизнесмен от хазартния бранш не е бил уличен в изпиране на мръсни пари или поне разследван за това. Не е ли странно?