Бизнесът подкрепя всички действия за по-бързото въвеждане на еврото в България, но трябва да има достъчно време да се подготви.
Това коментираха работодателските организации по повод изказване на финансовия министър Асен Василев, че България води активни разговори с Европейската комисия и Европейската централна банка за въвеждането на еврото като паралелна валута у нас от началото на 2024 г..
България очаква да бъде приета в еврозоната от 1 януари 2025 г., като поканата официално трябва да дойде не по-рано от пролетта на 2024 г. Правителството обаче явно прави опити въвеждането на еврото да се случи по-рано - като паралелно разплащанията се правят в двете валути.
"В момента няма проблем между две фирми да се извършват сделки в евро. Но сделки между физически лица като крайни продажби, превод на заплати, по закон може да се извършват само в левове. Нека да си проведем всички разговори с ЕЦБ и ЕК и ако има промяна по плана за еврото, тя ще бъде своевремнно коментирана", каза Асен Василев.
Работодателските организации, които са едни от най-големите поддръжници на членството на страната ни в еврозоната, смятат, че поне 6 месеца са необходими за практическата подготовка за подобен тип промени.
"Всички действия, които се предприемат във връзка по-бързото въвеждане на еврото в България, българският бизнес ги подкрепя. Добре е, че се водят разговори с ЕЦБ, но тези разговори следва да се водят и с българския бизнес, доколкото има редица проблеми във връзка с организацията на производствените процеси, бизнес софтуера и фискалните устройства", коментира Станислав Попдончев, заместник-предсeдател и главен финансов директор в БСК.
Според него има много технически неща за изясняване как може да се правят плащания едновременно с двете валути. "Вие, ако отидете в магазина, ще може ли да платите с 10 лв. и 5 евро едновременно?", пита Попдончев.
Отговор на този въпрос би трябвало да има вече в плана за въвеждане на еврото, приет още през 2021 г. Една от мерките в него е в рамките на месец преди замяната на лева с евро, гражданите и фирмите да могат да се разплащат и с двете валути. Когато бе приеман този план целевата дата за влизането ни в еврозоната бе 1 януари 2024 г. По-рано тази година стана ясно, че страната ни няма да получи покана от ЕК и ЕЦБ заради високите нива на инфлация - един от критериите за влизане в еврозоната.
"Предимствата преобладават над недостатъците - ще имаме по-лесен достъп до кредити, по-ниски лихви по тях, ще паднат трансакционни разходи по сделките, а знаем, че повече от половината търговия на България е в ЕС", коментира и Цветан Симеонов, председател на БТПП.
От синдикатите, които също подкрепят приемането на еврото, коментираха, че няма как да се избегне периодът, в който паралелно ще циркулират двете валути. "Все пак, ако правим нещо на своя глава, има риск от някакво сътресение", заяви Димитър Манолов, президент на КТ "Подкрепа".
Икономистът Георги Ангелов е скептик, че ЕЦБ ще ни разреши да ползваме еврото преди официално да влезем в еврозоната.
"Европейската централна банка не е склонна да позволява страни извън еврозоната да употребяват еврото като паралелна валута, особено в случай, че желаят да влязат в еврозоната. Процедурата е - първо влизаш и по-късно започваш да плащаш. И не мисля, че ще създадат за нас изключение. Разбира се, не пречи да се отвори въпросът, само че съм скептичен. Няма подобен казус и надали ние ще го създадем", коментира той пред БНТ.
Той подчерта, че примерът с Черна гора, която едностранно въведе еврото за своя валута, когато се отдели като самостоятелна държава, не бил показателен, защото страната дори не е член на Европейския съюз.
