България и Гърция са европейските страни, които харчат най-значителен процент от бюджетите си, за да тушират ефекта от т. нар. енергийна инфлация. В същото време други държави като Португалия и Великобритания почти не прилагат мерки за подпомагане. Това показват международни проучвания, цитирани от сайта "Медуза".

През 2022 г. инфлацията Европа достигна рекордни стойности, а в началото на септември в Прага десетки хиляди излязоха на протести срещу рязкото поскъпване на газ, ток, бензин, припомня изданието, което търси отговори на следните въпроси: Кои страни в Европа са най-тежко засегнати от поскъпването на енергоизточниците? С колко пораснаха цените на тока и парното? Какво правят правителствата, за да смекчат ефектите от това поскъпване? 

Данните, цитирани от "Медуза", разкриват, че поскъпването на енергоизточниците варира в големи амплитуди, като най-силно засегната е Естония, а най-слабо - Унгария.

"Такива високи цени на газа в Европа не е имало от няколко десетилетия. Повишенията започнаха още миналата година -  заради излизането от пандемията и икономическото оживление, а след това и заради нахлуването на Русия в Украйна и постепенното спиране на големия газопровод "Северен поток", припомня статията. На този фон в първата четвърт на 2022 г.  цената на нефта се удвои, въглищата поскъпнаха тройно, а природият газ скочи петкратно в сравнение с началото на предната година. Цената на газа в Европа очевидно "експлодира" по политически, не по икономически причини - в САЩ поскъпването е незначително на фона на ситуацията на Стария континент, силно зависещ от доставките на руско синьо гориво. 

Потребителите усещат поскъпванията в своите сметки за ток и отопление, както и в касовите бележки, когато отидат на пазар или да заредят колата. В отделните страни 

поскъпването на енергията на едро се отразява по различен начин

в крайните цени. Това показва и проучване на МВФ за т.нар. енергийна инфлация. 

Първо, разликите между цените на едро и крайните цени на дребно варират в отделните страни, отразявайки структурата на данъците и таксите. Има големи различия в ставките на акцизите и ДДС за бензина, дизела, метана и т.н. .Освен това от есента на 2021 г. правителствата предприеха различни мерки за "изглаждане" на цените на енергията на дребно - като намаляване на данъци. 

Второ, различни регулаторни рамки и държавна намеса оказват влияние върху честотата или мащаба на промените в цените от компаниите за комунални услуги. Например през 2017–2021 г. цените на електроенергията на дребно са актуализирани средно по-малко от два пъти годишно в Унгария, Хърватия, България, Литва, Словакия и Полша, а във Финландия, Латвия, Белгия, Естония, Испания и Швеция са променяни всеки месец, отбелязва проучването. 

Отделно от това държавите прилагат различни правила за договорите на потребителите с компаниите - търговци на енергия. Има и различия в методиките за измерване на инфлацията.

Тези различия между страните са особено видими в цената на газа, установяват от МВФ. Например в Естония условно поскъпване на синьото гориво на едро от 100% води до 80% покачване на сметките на потребителите, докато в повечето европейски страни пренасянето на ефекта е под  30%, а в Швеция, Словения, Хърватия и Испания е под 10%.

През 2022 г. навсякъде в Европа разходите за енергия -  газ, електричество, бензин и т. н., са нараснали - някъде по- поносимо, другаде драматично. Например в Естония, Нидерландия и Гърция сметките на домакинствата са натежали двойно, докато за Европа средното поскъпване е далеч по-малко. 

Енергийната инфлация, както и всяка друга, засяга по-тежко хората с по-ниски доходи. Приемайки това като социален проблем,

правителствата се опитват да компенсират по-бедните граждани

 Но и тук има значителни вариации - бюджетните възможности на държавите са различни, има значение и "политическата мотивация" - популистките управления раздават повече помощи и субсидии. В същото време Чехия, Португалия и Великобритания почти не харчат средства за такава подкрепа. 

Мерките за подкрепа на домакинствата заради рекордната скъпотия на енергийните стоки и услуги са много и твърде различни  - даване на преки помощи "на калпак", слагане на ценови тавани и поемане на разликата над тях от държавния бюджет, вдигане на минималната заплата и на пенсиите, намаляване на данъци, въвеждане на ниски тарифи за потребление в рамките на определен минимум и др. 

Анализът разкрива, че списъкът на най-социално ориентираните страни не съвпада със списъка на най-пострадалите от поскъпването на ток, парно, газ, бензин. Макар че не са ударени най-силно от "енергийна инфлация", България и Гърция са начело в класацията по правителствени разходи за  справяне с ценовия  шок -  правителствата на тези две страни харчат най-много средства спрямо брутния вътрешен продукт за енергийно подпомагане:

Аларма

В България някак неусетно енергийните компенсации станаха втори по големина разход за бюджета след пенсиите, коментира Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. "Тихо, безкритично и почти без обществен отзвук в предизборната суетня служебното правителство удължи програмата за компенсации за небитовите потребители на електрическа енергия до края на годината.  За три месеца ще бъдат похарчени близо 3.6 милиарда лева  3.214 млрд. лева ще покрият превишението на борсовата цена над 250 лв./мвтч. за фирми, общини, болници и т.н, а 380 милиона са субсидии за покриване на разходите за ток за технологични разходи). Наскоро предупредихме, че месечните разходи може да достигнат 1 милиард, но решението на правителството надхвърли и тези мрачни прогнози. Ако този подход се запази, на годишна основа говорим за субсидии от 13-15 млрд. лева. За сравнение всички разходи за пенсии, след няколкото увеличения, ще бъдат 15,6 млрд. лева през 2022 г. ", обяснява Богданов в своя статия в седмичния бюлетин на ИПИ. Той откроява проблемите, които създава това безпрецедентно развързване на бюджетната "кесия":   

• Размахът на трансфера към бизнеса е с огромно макроикономическо измерение. При 1.2 млрд. лева на месец запазването на тази програма ще означава субсидиране на таван на енергийните цени за близо 10% от БВП. Ако добавим покриването на загубите на топлофикацията в София и 25-те стотинки за литър гориво и отделно намалените данъци върху част от енергията, сметката набъбва застрашително. 
• И така, създадохме мастодонт за преразпределение на милиарди без ясен политически и икономически механизъм за премахването му. Вместо насърчаване на дългосрочно договаряне и предвидимост, сега практически целият бизнес е заложник на волята на Министерския съвет и през три месеца очаква златния подпис за одобряване на субсидиите. Оттук насетне връщането към пазара или създаване на прозрачен и легитимен начин на одържавяване на печалбите в енергетиката – например чрез данък, гласуван от законодателя – ще среща организиран и мотивиран отпор. 
• Няма никакъв смислен отговор на поне два въпроса. Първият и най-очевиден е защо компенсациите са за всички бизнес потребители. Каква е логиката държавата да осигурява субсидирана евтина електроенергия за едно предприятие, ако от може да продава продукцията си на повишение крайни цени? В този случай излиза, че някои компании дори печелят повече – продават скъпо заради глобалната инфлация, но българската държава  плаща, за да имат евтин ток. За да сме съвсем директни – къде е логиката например рафинерията на „Лукойл“ да генерира рекордни печалби благодарение на конюнктурата, и на това отгоре да получава милиони компенсации за електроенергия. Дали това е приемлив за данъкоплатците начин за харчене на фискален ресурс?
• Другият е за размера на компенсациите. Кой реши, че бизнесът трябва да има гарантирана цена от 250 лева? В един момент компенсациите бяха фиксирана сума на мегаватчас, после станаха 80% от горницата над референтна цена. Във втория случай държавата пак плащаше много, но поне и потребителят усещаше ефект на поскъпването и имаше стимули да търси алтернативи и енергийна ефективност.
• Мащабът на преразределението е толкова голям, че дори малки промени в параметрите могат да освободят огромен ресурс за бюджета. Ако например потребителите плащат дори само 10% oт разликата между борсовата цена и фиксираната oт 250 лева, това ще означава 1 милиард по-нисък бюджетен дефицит на годишна основа.