България заедно с Полша, Унгария и Румъния, които получиха разрешение от Европейския съюз да забранят вноса на украинско зърно, поискаха продължаване на ограничението до края на годината, предаде базираното в Брюксел електронно издание ЮРАКТИВ.
На заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел българският заместник-министърът на земеделието Георги Събев заяви вчера, че трябва да се търсят дълготрайни решения за европейските производители.
Миналия месец четирите страни, които пострадаха от евтиния украински внос, договориха с Европейската комисия забрана на внос на украинска царевица, пшеница, рапица и слънчоглед до 5 юни. Те получиха от европейския бюджет 156 млн. евро (26 млн. за България), като компенсация за непродадената продукция на фермерите.
По-рано ЕС либерализира целия внос от Украйна, за да подпомогне усилията на Киев да отблъсне инвазията на Русия. Петте държави се превърнаха в транзитни пътища за украинско зърно, което не можеше да бъде изнесено през черноморските пристанища заради войната.
„Въпросът за конкурентоспособността на земеделските производители в Европейския съюз днес е по-важен от всякога. Извън финансовата подкрепа за стопаните е наложително да бъде намерено устойчиво решение в дългосрочен план за конкурентоспособността и оцеляването им“, посочи Георги Събев пред колегите си и добави, че макар да е добра новина удължаването на Черноморската зърнена инициатива с два месеца, това е само временно решение, което може да изчезне в разгара на тазгодишната кампания.
Събев настоя за общоевропейски решения като например гаранционни фондове и схеми, с които да се помогне на страните, които се нуждаят от вноса на продукти от Украйна и ЕС. Друго решение е подкрепа за бързо изграждане на складови мощности и инфраструктура за износ.
„За България е от съществено значение гарантирането на транзитната функция на коридорите на солидарността към други държави членки и трети страни. За да се гарантира стабилността на пазара, е важно мярката да бъде удължена и след 5 юни. От решаващо значение е Европейската комисия да продължи да наблюдава вноса на други чувствителни селскостопански хранителни продукти от Украйна и да бъдат въведени бързо превантивни мерки, ако е необходимо“, каза Георги Събев.
Според него заради тежката ситуация в сектора, породена от войната в Украйна, е необходимо изменение на Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката. Той припомни, че при настоящите условия нормативно определеният таван не позволява по-големите стопанства в сектора да бъдат компенсирани адекватно за увеличените разходи за отглеждането на земеделски култури и селскостопански животни, което ще ги постави в по-неблагоприятна позиция спрямо останалите стопанства.
Европейският съюз прие окончателно миналата седмица нова регулация, която ще удължи безмитния внос на украински стоки за още една година. Това стана чрез гласуване в Съвета на ЕС, след като по-рано решението бе одобрено и от Европейския парламент.
Европейският съюз порица забраната за внос, наложена от някои държави от ЕС на фона на протестите на фермерите срещу ниските цени.
Украинският президент Володимир Зеленски благодари на ЕС за удължаването и обеща да работи за постигане на стандартите на съюза, необходими за осигуряване на членство в 27-членния блок. „В процеса на нашето придвижване към Европейския съюз ние трябва да превърнем тази либерализация, която досега бе временна, в постоянна, без никакви изключения или ограничения“, каза Зеленски в нощното си видео обръщение.
Спирането на всички мита доведе до оплаквания от земеделски групи, най-вече в Полша и Унгария, които забраниха част от вноса на зърно от Украйна през април. Страните се превърнаха в транзитни маршрути за украинското зърно, което не можеше да се изнася през черноморските пристанища.
