Спор в парламента предизвика обявеното от вицепремиера Корнелия Нинова намерение държавата да обяви форсмажор във връзка с войната в Украйна. По думите ѝ това ще помогне на фирмите, защото ще позволи отлагане на сроковете за изпълнение на договори и предотвратяването на неустойки.
Днес в Народното събрание от ГЕРБ поискаха изслушване на премиера Кирил Петков в тази връзка.
"Подобно решение ще изправи правната система пред разпад и се поставя под риск дейността на стопанските субекти", заяви депутатът Александър Иванов. „Освен, че се обмисля форсмажор, се обмисля той да е със задна дата, да е върху целия стопански оборот на държавата, спиране на общини, държава, бизнес взаимоотношения. Господин Кирил Петков трябва да дойде като премиер да отговори наистина обмислено ли е това, защото госпожа Нинова вчера на комисия каза, че вече е на съгласувателна процедура и ще бъде вкаран следващата сряда да се гласува в Министерски съвет“, заяви Иванов.
Председателят но парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова призова шефа на НС Никола Минчев да покани премиера и да обясни начинът, по който правителство смята да управлява икономиката на държавата и какво се визира с думата "форсмажор". След нея още трима депутати поискаха рязснения лично от премиера.
"Наистина ще обмисля предложенията", бе отговорът на Никола Минчев след всяко изказване.
Бившият здравен министър, сега депутат от ГЕРБ, Констадин Ангелов обяви от парламентарната трибуна, че след като в сряда вицепремиерът Нинова е обявила, че предстои да се въведе форсмажор, телефонът му загрял от обаждания на лекари, които представляват лечебни заведения в страната. "В основният закон на България - форсмажор не съществува. Има непреодолима ситуация. В момента започва да се говори, че заради производствени проблеми ще има проблеми с доставките на кислород в болниците у нас", посочи Ангелов.
От ДПС призоваха самата Корнелия Нинова да разсясни какво означава правителството да обяви форсмажор. „Защото, ако примерно това означава блокиране на всички договори в държавата, трябва да се каже какви са последиците за бизнеса, за хората от това“, каза Йордан Цонев.
В отговор на искането на ГЕРБ и ДПС депутатът на БСП проф. Георги Михайлов иронично предложи да се направи комисия по лексика в парламента, която да разясни какво е форсмажор. „Ако някой каже, че ситуацията в държавата в момента е нормална при 2-годишна пандемична ситуация, при война на границата на България, при тежки смущения в доставките в целия свят - и тези обстоятелства не са форсмажорни, кое се води форсмажорни обстоятелства?“, посочи Михайлов.
Коалиционният партньор "Демократична България" обаче е против обявяване на форсмажорни обстоятелства заради войната. "Очевидно има проблем в разплащанията на фирмите, но в Министерство на финансите се разработват мерки. В тази връзка такава радикална мярка, която не е обсъдена между коалиционните партньори, и не намираме за обоснован Не е нещо, което е уместно на този етап и се противопоставяме на нея", заяви пред журналисти в кулоарите на парламента съпредседателят на ДБ Христо Иванов.
От "Продължаваме промяната" казаха, че нямат изработено становище по предложението на Корнелия Нинова. "За мен това не е най-доброто решение в тази ситуация. Не мисля, че е отделено достатъчно време да се прецизира от всички страни", коментира пред журналисти депутатът от ПП Александър Ракшиев, който е зам.-председател на икономическата комисия.
В сряда вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова обяви, че ще внесе в Министерски съвет искане за обявяване на форсмажор във връзка с войната в Украйна. Форсмажорните обстоятелства трябва да важат от 24 февруари до края на март и да се отнасят за всички сектори в българската икономика, предлага Нинова.
Тя обяви това свое намерение след среща с представители на Камарата на строителите в България, които са настояли да се регламентира настъпването на форсмажорни обстоятелства по договори заради военните действия в Украйна. Вероятно войната е спряла доставките на желязо за строителството, а Украйна е водещ вносител на тази суровина у нас. Наред с това намирането на други пазари извън ЕС е затруднено, тъй като има количествени ограничения за внос на стомана.
От Камарата на строителите в България са настояли квотите за внос на стомани за строителството за второ тримесечие от Украйна и Русия да бъдат прехвърлени към Турция, Индия или други държави производители. Вицепремиерът Нинова се е ангажирала за съдействие.
Строителните фирми отново са поставили въпроса за индексация на договорите с публични възложители. Те настояват за това от средата на миналата година, когато започна по-осезаемото поскъпване на строителните материали. „Индексацията вече е закъсняла, браншът е в колапс“, посочват от камарата на строителите. Според тях индексацията трябва да съответства на ръста на цената на крайния продукт. Като втора стъпка те поискаха да се изработи траен механизъм, който да се заложи в Закона за обществените поръчки и да важи за всички договори с публични възложители занапред.
Според Камарата заради забавянето на индексацията и проблемите, които това създава пред строителния бранш, е заплашено не само изпълнението на обектите, които в момента се реализират, но и инвестиционната програма на правителството.
КАКВО Е ФОРСМАЖОР И КАКВИ СА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НЕГО?
Форсмажорното обстоятелство (force majeure, vis major - непреодолима сила) е непредвидено и непредотвратимо събитие, което не може да се избегне и последиците от което не могат да се предотвратят.
Последиците от настъпване на непреодолима сила са уредени в чл. 306 от Търговския закон. В него тя е определена като непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. ТЗ предвижда, че докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира. В случай на форсмажор длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от нея, но ако е бил в забава преди това, не може да се позовава на форсмажор.
Досега непреодолима сила никога не е обявявана с акт на Министерския съвет. Тя се констатира от съда във връзка с конкретен договор, при възникнал спор между страните по него.
