Европейската комисия е върнала на "поправителен" представения от България Национален план за възстановяване и устойчивост, защото има твърде много забележки - особено в частта "Енергетика и зелен преход". Това става ясно от писмо на Генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" на ЕК до служебния вицепремиер Атанас Пеканов, с което "Сега" разполага". Критиките означават, че вече няма дори хипотетична вероятност до края на тази година страната ни да получи някакви средства за финансиране на проекти по плана.
Още вчера Мика Зайкова, бивш депутат и настоящ икономически съветник на "Има такъв народ", би алармата, че около прословутия документ, който трябва да вкара близо 13 млрд. лева в икономиката ни до 2026 г., продължава да има проблеми. "Нали разчитахме на Плана за възстановяване и устойчивост?! Властите още мълчат, но аз ще кажа - планът е върнат, има 43 забележки, а енергетиката е направена на кайма", коментира Зайкова пред БНТ.
Действително най-големите критики, които Брюксел отправя към плана, са по темата за т. нар. декарбонизация на икономиката. Целите, свързани с отказа от въглища и прехода към зелена енергия, трябва да са по-конкретни и категорични, вкл. с график и мерки, се казва в писмото. България следва да включи в плана ясни ангажименти за спиране на най-замърсяващите производства на лигнитни въглища, настоява ЕК. Посочва се още, че държавата трябва да гарантира, че ако има кроссубсидиране (между отделни предприятия) в рамките на Българския енергиен холдинг, то трябва да е подчинено само на целите на зеления преход (което значи например, че не бива да се подпомага ТЕЦ "Марица изток 2", бел. ред).
По типично дипломатичния си начин европартньорите казват, че България не си е написала домашното и в частта за "позеленяване" на транспорта, особено автомобилния. Нужни са повече яснота и амбиция в декарбонизацията на този сектор във всички измерения, се посочва в писмото. Което ще рече, че трябва да има ясен план за раздяла с колите, които се движат с бензин и дизел, за ускорено навлизане на електромобилите със съответно осигуряване на зарядни станции, за развитие на чистия воден и жп транспорт и т.н.
ЕК иска и гаранции, че България ще работи за адаптиране на съществуващите газопроводи за пренос на водород. Пътната карта за тази трансформация трябва ясно да сочи кога по тръбите ще се транспортира 100% водород, гласи писмото.
Забележките от Брюксел се простират и по много други сфери и теми. Една от най-сериозните критики е, че за много от проектите, по които се разчита на финансиране от ЕС, оценката за разходите е непълна или дори липсва. По тази причина експертите в Брюксел се съмняват и в твърдението на българските власти, че 43.5% и 22.3% от заявените средства по плана ще отидат съответно за постигане на климатични цели и за дигитална трансформация.
От ЕК отбелязват, че липсват гаранции, че България няма да допуска двойно финансиране - т.е. за един и същи проект да се ползват средства и от оперативните програми, и от еврофонда за възстановяване. За целта страната ни трябва да осигури надеждна система за контрол и одит, вкл. чрез промени в правната рамка.
Еврокомисията остава недоволна и по теми в частта "Правосъдие и борба с корупцията", като подчертава, че те имат отношение към подобряване на бизнесклимата в България. ЕК очаква мерки, свързани със засилване на отчетността на главния прокурор и с възможността да му бъде търсена наказателна отговорност, ако бъде уличен в престъпление. Необходими са и допълнителни ангажименти на антикорупционния фронт.
На финала на писмото става ясно, че то е изпратено поне от няколко дни в България - защото пише, че ЕК очаква отговор от София до 8 декември. Не е ясно защо служебното правителство не е намерило начин да информира за това данъкоплатците.
ПРЕЧКИ
След много ревизии и редакция националният проектоплан, започнат от кабинета "Борисов" и финализиран от служебното правителство, замина за Брюксел на 15 октомври. България изпрати допълнителна информация по него на 17 октомври и на 10 ноември. Сега става ясно, че ЕК е забелязала в документа същите дефекти, които българските експерти и политици коментират - прекалено общи приказки, не съвсем ясни и амбициозни цели, лоши или липсващи сметки за реалната цена на предлаганите проекти, отсъствие на конкретни мерки и графици за изпълнение.
Отлагането на авансовите плащания по плана за догодина бе очаквано - заради късното пращане на проектодокумента в ЕК и предизборния отказ на партиите да се ангажират с ясни ангажименти по чувствителни теми. Вицепремиерът Атанас Пеканов очакваше по-ясна партийна позиция по въпросите, които ЕК сега изтъква, но така и не успя да я получи в Народното събрание. Служебният кабинет в крайна сметка се отказа да чака и прати плана без санкция на НС.
РЕАКЦИЯ
"Не бива да се втренчваме в броя на отправените забележки. Това е регулярна комуникация с Брюксел, още повече че не сме длъжни да се съгласяваме с всеки техен аргумент", коментира в Народното събрание днес Пеканов. Той даде пример с поисканата забрана за кроссубсидирането в БЕХ, с която не е било съгласно ресорното министерство. Пеканов бе категоричен, че част от забележките са технически - като например липсата на детайли за обещани реформи и нови законодателни инициативи, защото служебното правителство няма как да сочи дати.
"Не приемам отправените критики към сектор енергетика за големи. Тук имаме огромен прогрес спрямо мястото, от което започнахме през май", коментира Пеканов.
Той счита, че служебното правителство се е справило добре и с темата за върховенството на закона. "Предложихме механизъм за адресиране на критиката за липсата на отчетност на главния прокурор. Предстои да се изчистят детайлите как ще се избира това лице с право да разследва главния прокурор", коментира Пеканов.
Той косвено намекна, че не е имал достатъчно подкрепа в НС по заемането на консенсусна позиция по тези теми. Уклончиви позиции за мерките в енергетика заеха в хода на предизборната кампания и Кирил Петков и Асен Василев, както и президентът Румен Радев.
