"Оттук нататък цените на тока ще се увеличават само в краен случай, след като са орязани всички възможни разходи", обяви премиерът Кирил Петков в началото на днешното правителствено заседание. Посланието му обаче бе твърде неясно. "Замразяването на цените на тока вчера за мен е важен знак, че оттук нататък преди да има сериозен анализ в енергийната система - не може просто да даваме допълнителните разходи към крайните потребители", посочи Петков. От думите му се разбра само, че правителството още няма мерки и решения за ценовия проблем.
В София до края на март ще има режим на тока, а "Топлофикация" ще фалира. В столицата ще е апокалипсис. Това прогнозира Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум и бивш депутат от ИТН.
До тази ситуация се стигна в сряда, след като Народното събрание изненадващо одобри мораториума по предложение на ГЕРБ-СДС и връщането на цените на нивата от 1 януари 2021 г. Мярката получи подкрепата на 186 депутати. Против бяха само двама от ПП, а по един от ПП и ДБ се въздържаха. ДПС не участва в гласуването.
"Шокиран съм от загубата на колективен разум в Народното събрание", коментира днес Хиновски пред БНТ. Според него това е противоконституционно решение, тъй като парламентът не може да се бърка в правомощията на независим регулаторен орган. Експертът бе категоричен, че това решение на парламента заплашва аванса на България по плана за устойчивост и развитие. По думите му ЕК ще ни размаха пръст, а в най-лошия случай ще стартира и наказателна процедура срещу България.
"Енергетиката е специфичен отрасъл, който крие много рискове от неадекватни решения", посочи Хиновски. И призова депутатите да отменят "този неадекватен мораториум".
Мораториумът е незаконен, смята и Калоян Стайков, главен икономист на Института за енергиен мениджмънт. Той посочва като проблем и начина, по който е взето решението. "С него на практика се преустановява законоустановена възможност регулаторът да променя цените на всеки три месеца. Тоест парламентът със свое решение променя закон - това няма как да стане. В парламента има 38 юристи - как пък един не се сети да погледне това? Не може с ненормативен акт да се отменя действие на нормативен акт. За целта трябва да се промени самият закон.
По въпроса може ли с решение да се спира действието на закони и работата на държавни органи съвсем наскоро имаше произнасяне на Конституционния съд - по повод наложения през април мораториум върху отделни действия на изпълнителната власт. "Недопустимо е с решение на Народното събрание временно да се спира изпълнението на установени от Конституцията и развити в законите правомощия на президента, изпълнителната власт, включително и когато Министерският съвет изпълнява функциите си в условията на чл.111, ал. 3 от Конституцията, на други държавни органи, установени от Основния ни закон и на съдебната власт", написаха тогава в решението си конституционните съдии.
Въпреки това депутатите обаче не смятат да отменят мораториума, а само да го модифицират - той да влезе в сила от 1 януари 2022 и да действа до 31 март 2022 г., като цените ще се замразят на нивата си към 16 декември 2021 г. Това се разбра от изказване на председателят на временната парламентарна комисия за енергийната криза Радослав Рибарски /ПП/ пред БНТ. Той обясни, че депутатите са разбрали каква грешка са допуснали веднага щом гласували решението, с което не разполагали в писмен вид. Не е ясно защо изобщо са го подкрепили, а не са го отложили до получаване на разяснения до какво ще доведе мораториумът. На въпрос защо не са чули ДПС, които предупредиха, че ГЕРБ подлага "динена кора" и последиците ще са драматични за енергетиката, Рибарски се оправда: "Г-н Аталай само каза, че ни готвят капан. Не каза какъв точно ще е той."
