Намаляване на цените на хранителните стоки за продължителен период от време, прогнозира в предаването "Денят започва" с Георги Любенов по БНТ директорът на Софийската стокова борса Васил Симов. Според него, когато презапасяването намалее, търговците ще трябва да свалят цените. Индивидуални правила обаче ще важат при банките.

Цените на хранителните стоки на борсата през последните две седмици вървят надолу, обяви директорът на Софийската стокова борса Васил Симов. Става въпрос за пшеницата, царевицата и слънчогледът. Поевтиняване има и при брашното. Задържа се цената на млечните продукти и на яйцата. Поскъпват обаче месото и цитрусовите плодове.

"Няма да се учудя, ако при някои хранителни стоки се забележи по-продължително намаляване на цените, тъй като съм свидетел на едно презапасяване на населението, купуваха се много големи количества хранителни продукти, аз съм убеден, че те не могат да бъдат изконсумирани за една седмица и в следващата седмица покупателната активност ще намалее. Когато намалее силата на покупателите, търговците при всички положения ще се опитат да намалят цената, за да продадат останалите продукти", смята Симов.

Трудна година за банките и за техните клиенти, прогнозира пък банкерът Левон Хампарцумян. По думите му анализ на икономическите последици от кризата много по-лесно може да се направи, когато пандемията отмине. "Ще дойде време, когато ще може да се оцени къде сме и къде трябва да отидем. Това ще предизвика промяна в бизнес процеси, промяна в пазари, във вериги за снабдяване и дистрибуция, но светът няма да свърши", казва той. Според Хампарцумян препоръката на Европейската Централна банка за разхлабване на правилата при кредитиране не означава по-лесно отпускане на кредити, а гъвкавост и строга оценка на рисковете. По думите му всяка банка сама ще решава какви да бъдат нейните правила по време на кризата, а клиентите ще трябва да се съобразяват с тях. Банкерът предвиди и ръст на онлайн продажбите за сметка на кешовите плащания.

Относно банките, от таблицата на БНБ за средната тарифа по разплащателните сметки за 2019 г. стана ясно, че банките са увеличили таксите за най-разпространените банкови услуги - тези, свързани с разплащателните сметки на потребителите - с между 10 до 50% през миналата година. За откриване на разплащателна сметка например банките са прибирали средно 1.94 лв., при 1.84 лв. година преди това. За последната година съществено е поскъпнала услугата за плащане на сметки за ток, вода, парно и пр. през разплащателна сметка. Средната такса през 2019 г. е 1.72 лв., докато година преди това - 1.07 лв. Ако плащането е към сметка на друга банка таксата скача до 3.39 лв. средно, при 2.17 лв. година преди това.

Какво се случва с банковите кредити при извънредно положение, може да прочетете тук.