Въпреки яростната кампания, подета от Камарата на архитектите в България и природозащитни организации, парламентът повторно одобри спорните промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), предложени от управляващите. Това стана като с гласовете на ГЕРБ, „Обединени патриоти” и „Воля” беше отхвърлено ветото, което президентът Румен Радев наложи в началото на февруари върху част от поправките.
Редица текстове от законопроекта скандализираха архитектите. Особено ги притесни забраната за издаване на разрешение за строеж при неприложена регулация, включително уличната регулация. В писмо до държавния глава, в което поискаха от него да върне промените за повторно разглеждане, те обясниха: „В много от големите градове има възстановени частни имоти в територии, предвидени за улици. Те трябва да се отчуждят, но общините са много пасивни и разчитат на един вид доброволно-принудително даряване на тези части, за да се случат самите улици. Сега това на практика се вменява като задължение на гражданите, а не на общината. Тези текстове ще прехвърлят проблема при желаещите да строят, които ще са блокирани и ще трябва да издирват собственици на терени, попадащи в улиците, за да се оправят някак с тях.“
От браншовата им организация отхвърлиха като противоконституционна и забраната за промяна на предназначението на сгради или части от сгради – обект на образованието, науката, здравеопазването или културата, без да се прави разлика дали тази сграда е частна собственост. Такава промяна на предназначението според приетите нови текстове в ЗУТ ще може да става само след писмено съгласие на съответния ресорен министър.
Някои архитекти открито заговориха, че със законодателните поправки се създават и предпоставки за корупция.
ГЕРБ: ДА НАПРАВИМ СМЕЛА КРАЧКА
Управляващите обявиха, че връщането на закони за ново разглеждане от страна на президента се „превърна в самоцел”. Настоящото вето било „без ясни мотиви и без конкретни предложения за прецизиране”.
По най-спорната тема за регулацията депутатът от ГЕРБ Младен Шишков коментира: „Голяма част от притесненията на професионалната общност имат своите основания, защото действително биха могли да възникнат частни казуси при прилагането, които след необходимия анализ да бъдат коригирани. Но при всички случаи трябва да се даде шанс на този текст. По време на обсъжданията не бяха предложени никакви алтернативни текстове от професионалната общност, нито от президента. Очевидно е, че е трудно да бъде решена тази задача, но безвремието, в което са попаднали някои от регулационните планове, не може да продължава. Губи се смисълът от изготвянето и одобряването на такива. Затова е необходимо тази смела крачка да бъде подкрепена и да бъде внимателно проследено и анализирано нейното прилагане.”
Шишков заговори и за необходимостта от изцяло нов закон в тази област: „Законът е неразбираем за голяма част от младите колеги. Именно архаичната философия и променените обществени отношения налагат множеството поправки, които се правят през последните години. Надявам се, че приемането на новия закон ще бъде основна задача на следващия парламент.”
Искрен Веселинов от „Обединени патриоти”, който оглавява парламентарната регионална комисия, заяви, че късият оставащ живот на настоящото Народно събрание не оставя време да се отвори отново дебатът по законопроекта. По думите му приетите текстове са добри, а депутатите в следващия парламент биха могли да ги доработят, ако решат да го направят. „Моят призив към народните представители е да отхвърлим ветото, защото законът облекчава административната тежест и създава допълнителни гаранции за контрол”, завърши Веселинов.
В сходен дух беше изказването и на един от заместниците му в комисията – депутатът от ГЕРБ Александър Ненков. Той обяви, че президентът не налага вето, защото има реални притеснения от закона, а защото търси политическа изгода. По темата за регулацията Ненков коментира: „Този параграф защитава гражданите, защото гарантира, че никой гражданин няма да си купи жилище на една картинка и после да се окаже, че няма нито улица, нито инфраструктура, и после да излиза да протестира. Много хора казват, че проблемът е по-скоро в София. Но в София е най-големият инвестиционен интерес и ние трябва да подходим сериозно.”
БСП: ТОВА НЕ Е СЕРИОЗЕН ПОДХОД
От БСП останаха недоволни. „Това, което чух – дайте да приемем, пък после ще видим – това не е подход. Няма как през проблемите на Столична община да хвърляме в хаос инвестиционното проектиране в цялата страна. Проявете разум, подкрепете президентското вето и да направим съответните корекции”, призова соцдепутатът Любомир Бонев.
Съпартиецът му Манол Генов напомни, че освен архитектите, възражения са изказали и геодезистите, и проектантските организации, както и други заинтересовани страни. „Казвате: да пробваме този текст, пък ако сгрешим, сигурно ще го сменим. Това е популярна практика на това Народно събрание през последните 4 години”, констатира Генов.
При последвалото гласуване обаче управляващите потвърдиха подкрепата си за закона и той беше повторно приет.
