Поредно споразумение за допълнителни субсидии ще договаря правителството с недоволните фермери. То трябва да бъде сключено следващата седмица като зърнопроизводителите и други земеделски стопани обещават в замяна да не излизат на протести.

Това стана ясно от продължилата два часа и половина среща на представители на Националната асоциация на зърнопроизводителите и Българската аграрна камара с премиера Николай Денков в присъствието на министрите на финансите и земеделието. Земеделците искат и тази година да получават, т.нар. украинска помощ в размер от над 420 млн. лв.

"Тази година в бюджета имаме около 500 млн. лв. повече от миналата година за аграрния сектор. Трябва да отчетем обаче, че има затруднение в него и оттам трябва да намерим баланса какво точно дефинираме като критични зони, кои са най-пострадалите сектори и как те би трябвало да бъдат подкрепени, без да се раздават средства неотчитайки съответните специфики", каза премиерът Николай Денков след срещата.

"До следващия вторник трябва да изчистим сектор по сектор и да определим ставките и всичко трябва да е разписано черно на бяло", обясни Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Симеон Караколев от Българската аграрна камара допълни, че наред с това трябва да бъде договорен и пакет законодателни мерки, който да гарантира устойчиво земеделие. 

Какви ще са тези законови промени, не стана ясно. Припомняме, че зърнопроизводителите вече настояха държавата да се намеси в рентните отношения и да въведе механизъм за регулация на високите размери на рентите като те зависят от добива и продажните цени.

Преди седмица зърнопроизводителите заплашиха с протести, ако час по-скоро не се вземе решение да получават и тази година помощ заради загубите, които търпят от вноса на по-евтини украински суровини. Зърнопроизвидители поискаха по 20 лв. на декар за 5 вида култури - пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица. 

През септември кабинетът отстъпи пред протеста на зърнопроизводителите и удължи забраната за внос на украински слънчоглед. Наред с това бяха гласувани допълнителни суми украинска помощ, както и допълнително подпомагане на най-малките земеделци, животновъди и пчелари.

Земеделският министър Кирил Вътев досега винаги се е отнасял доста критично към исканията за повече държавни помощи като се противопостави на даването на пари на калпак. "Заради много ниските цени на зърното през тази година зърнопроизводителите решиха, че може да искат още подпомагане. Освен това има сектори, които в Украйна въобще не се произвеждат такива продукти – но и те получиха помощи през миналата година", каза Вътев.

Такива са например розопроизводителите. От професионалната асоциация на розопроизводителите обявиха, че сред стопаните се надига напрежение, тъй като за тази година не се предвижда те да получат от т.нар. украинска помощ.

"Хората са недоволни, защото нещата в бранша никак не са розови. Да се надяваме, че ще намерят средства, които да бъдат изплатени до април-май, защото след това те няма да ни влязат в полза", каза пред БНР Петър Симеонов, зам.-председател на професионалната асоциация на розопроизводителите.

За миналата година всеки розопроизводител е получил 300-330 лева на декар по две направления - украинска помощи и по "деминимис". Около 45 хиляди дка са насажденията с маслодайна роза у нас, от тях 20 хиляди дка са притежание на големите дистилерии.