Колекторска фирма е осъдена да плати обезщетение на мъж заради съобщение, че дължи близо 9950 лв., а към онзи момент остатъкът от задължението му възлизал на 1170 лв.
Върховният касационен съд (ВКС) постанови мъжът да получи обезщетение от 500 лв. заради стреса, който му е причинило това известие, разказва "Лекс".
Преди четири години длъжникът завел дело срещу колекторската фирма, в което претендира обезщетение от 6000 лв. като компенсация за системен психически тормоз от страна на дружеството в продължение на една година, изразяващ се в телефонни обаждания и текстови съобщения, посочват в решението си от ВКС.
Всъщност между него и фирмата е подписано споразумение за разсрочване на задължението, съобразно посочен в него погасителен план.
Мъжът твърди, че служители на колекторската фирма са му се обаждали по телефона преди настъпването падежа на всяка вноска, за да му напомнят, като не се съобразявали с часа, в който звънят. Тези напомнящи обаждания продължили и след като той им обяснил, че изпълнява добросъвестно задълженията си по споразумението и няма нужда да го притесняват.
Един ден получил и текстово съобщения на телефона, с което дружеството го информирало, че към тази дата размерът на задължението е 9949.69 лв. Това сериозно го притеснило, тъй като съгласно сключеното споразумение, общото му задължение било 6000 лв., а той вече бил платил 10 вноски, първата от които 4200 лв., а останалите – по 70 лв. Т.е. бил платил вече 4830 лв. и продължавал да дължи 1170 лв., а не посочените в съобщението близо 9950 лв.
Първите две инстанции обаче отхвърлиха иска на мъжа. Софийският градски съд пише в решението си, че изпълнението може да бъде искано от кредитора и преди срока, ако длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения. И прави извод, че в случая кредиторът разполага с правомощия да изисква от длъжника изпълнение и преди уговорените между тях падежи по споразумението.
Освен това СГС сочи, че става дума за задължение, което длъжникът не е изпълнил добросъвестно, съобразно чл. 63 на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), за което било образувано производство за принудително изпълнение, т.е. за което срокът за доброволно изпълнение бил пропуснат. Оттук прави извод, че поведението на колекторската фирма и служителите ѝ във връзка с отправяне на покани за плащане на дължимото не е неправомерно, съответно не е противоправно и виновно, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява поканите да съдържат неправомерна или неправилна информация или да е отправяна заплаха. Съдът е приел за недоказано твърдението на мъжа, че с действията си служителите на ответното дружества са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в сърцебиене, безсъние, тремор и високо кръвно налягане.
ВКС обаче счита това решение за неправилно. Никоя от страните не е твърдяла и не се е позовала на предсрочна изискуемост на вземането, нито че посредством телефонните обаждания и текстовите съобщения ответникът е упражнил правото си да иска изпълнение преди срока, за да се обсъжда дали са били налице предпоставките за това. Никога колекторската фирма не е твърдяла, че длъжникът не плаща, съобразно споразумението, казват върховните съдии.
ВКС подчертава, че се претендира обезщетяване на неимуществени вреди за психически тормоз чрез телефонни позвънявания и изпращане на текстови съобщения, съдържащи невярна информация за размера на дълга, които са се отразили по неблагоприятен начин на здравословно състояние на ищеца.
Върховните съдии отхвърлят иска за психически тормоз чрез обаждания от служителите на колектора. „От събраните по делото доказателства не се установява колко на брой телефонни обаждания и текстови съобщения са изпращани на ищеца преди падежа на всяка вноска. Не се установява това да е ставало в неподходящо време на денонощието, когато обичайно хората почиват (през нощта или в ранните сутрешни часове)“, обясняват върховните съдии. И посочват, че по делото не е установено колко са били обажданията и с какво съдържание, за да се квалифицират като прекомерни и несъответни на целта им – да напомнят на длъжника за падежа на вноската.
„Като неправомерно обаче следва да се оцени изпращането на текстово съобщение (SMS) до длъжника за дължимост на сума, която значително надхвърля общия размер на дълга, още повече, че голяма част от вземането вече е било погасено“, категоричен е ВКС.
В решението се посочва, че е установено, че в деня, в който е получено това съобщение, мъжът е бил прегледан от лекар и е констатирана остра стресова реакция. „Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за други причини за това състояние, настоящият състав приема за доказана причинно-следствената връзка между него и текстовото съобщение. Като взе предвид, че няма данни ищецът да е изпаднал в продължително стресово състояние, продължило повече от един ден, настоящият състав приема, че претърпените неимуществени вреди са в рамките на обичайните от краткотрайно стресово състояние, справедливото обезщетение за които е в размер на 500 лв.“, заключават върховните съдии.
