Колекторските фирми, които събират необслужваните кредити на банките, вече няма да може да лепят съобщения на длъжниците във входовете в блоковете, да посещават домовете на длъжниците, нито местоработата, както и да звънят на работодателите на длъжниците.

Те ще трябва да осъществяват комуникацията си единствено чрез телефонни обаждания или съобщения в писмена и електронна форма, адресирани лично до длъжника. Освен това са задължени да спазват изискванията на закона за защита на личните данни.

Това предвижда изцяло нов Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, който депутатите гласуваха днес на първо четене в пленарна зала. С него се въвежда по-строг контрол върху фирмите, които се занимават със събиране на необслужвани банкови кредити, като те вече ще трябва да бъдат лицензирани в БНБ.

Законът обаче не третира проблемните бързи кредити, където се срещат най-често своеволията на събирачите на просрочени задължения. 

ВСЕКИ ЩЕ МОЖЕ ДА ИЗКУПУВА НЕОБСЛУЖВАНИ КРЕДИТИ

Всеки ще може вече да изкупува от банките необслужвани кредити, но не всеки ще може да ги събира от длъжниците, предвижда още новият закон.

Според него се разширява кръга от лица - физически и юридически, които може да изкупуват необслужвани кредити от банките, без дори да подлежат на някаква регистрация пред БНБ. Тези купувачи обаче може да възлагат събирането на дълговете единствено на специално лицензирани от БНБ фирми и върху тяхната дейност вече ще има банков надзор.

В момента тези две дейности - изкупуване на необслужвани банкови кредити и събирането им от длъжниците, се извършва от т.нар. колекторски фирми, които подлежат единствено на регистрационен режим в БНБ. Точно те ще трябва да се лицензират, ако искат да продължат дейност.

Със закона се поставят две цели, посочват вносителите от Министерство на финансите. Едната е да се въведе евродиректива за уеднаквяне на мерките и правилата за разрешаване на проблема с високите нива на необслужвани кредити в ЕС и предотвратяване на тяхното бъдещо натрупване. С разширяване на кръга лица, които може да изкупуват необслужваните кредити на банките, се цели да се даде тласък на вторичния пазар на лоши кредити, вместо те да тежат на финансовите институции. 

Другата цел е да се завиши защитата на длъжниците от тормоз и измами, като се затегне контролът върху събирачите на дългове. Практиката изобилства с всякакви своеволия над длъжници. Веднъж продадени на колекторски фирми, необслужваните кредити често се оказват обрасли с нови такси и допълнителни лихви и стават още по-трудно събираеми. Освен това честа практика е събирачите на дългове да заблуждават длъжниците и да ги натискат да изплатят задължения, за които е минал давностния срок.

Затова в закона изрично е записано, че на купувачите на лоши кредити и лицата, които ще ги събират от длъжниците, се забранява да предоставят заблуждаваща информация. Те са длъжни ясно и точно да информират длъжника, че са придобили задължението му, като размерът му не може да бъде по-голям от това, което длъжникът е трябвало да върне на банката. Освен това наказателната лихва за забава не може да бъде по-висока от законовата лихва, която е ОЛП плюс 10%.

От купувачите и събирачите на дългове се изисква "да зачитат и защитават неприкосновеността на личния живот на кредитополучателите, както и да прилагат правила за етично поведение и комуникация с тях".

Забранява се прилагането на агресивни търговски практики - например лепене съобщения във входовете в блоковете, където задълженията става достояние на всички, посещаване на домовете им или местоработата, обаждане на работодателя им.

НАДЗОР ОТ БНБ И КЗП

Освен БНБ надзор върху купувачите и събирачите на дългове ще осъществява и Комисията за защита на потребителите. Длъжници, които смятат, че са тормозени, ще може да се обръщат с жалби към КЗП, а тя да подава мотивирано искане до централната банка за отнемане на лиценза на фирми с много провинения.

По този повод от "Възраждане" изразиха съмнение, че КЗП има капацитет да се справи с тези нови отговорности.

РЕАКЦИЯ

Всъщност "Възраждане" бе единствената политическа сила в парламента, която изказа забележки по закона и заяви, че ще предложи доста поправки за второто му четене. Според Димо Дренчев колекторските фирми работят в страната от дълги години и не са създавали проблеми, затова не било необходимо да минават на лизензионен режим - изискването за 1 милион лева капитал било достатъчна гаранция. Той допусна, че новите ограничения се прокарват, за да се отвори път на една или няколко големи международни компании да влязат на нашия пазар и по-лесно да се наложат на него.

В момента 49 са фирмите за събиране на кредити и други задължения и те ще трябва да платят 35 хил. лв. за лиценз, посочи Дренчев. Той се обяви и против предвидената възможност КЗП да подава мотивиран иск пред БНБ за отнемане на лиценз на фирма за събиране на кредити, при това без право на възразяване. "Подобна възможност трябва да има само, ако има влязло в сила принудително изпълнение", посочи Дренчев.

От "Възраждане" са скептични, че като се отвори възможност всеки да изкупува необслужвани банкови кредити, това ще доведе до развитие на вторичния пазар на необслужвани кредити. Ако колекторските фирми не ги вземат за събаране срещу комисиона, тези задължения ще станат непродаваеми, смята Георги Иванов. Според него новите разпоредби единствено целят банките лесно да се отърват от лошите кредити.

Законът бе гласуван на първо четене почти единодушно, като само ИТН и няколко независими депутата гласуваха "въздържа ли се".