Служебният министър на финасите Людмила Петкова призна публично, че България е в патова ситуация с изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост. На изслушване в парламента за изпълнението на бюджета Петкова обяви, че вероятно ще получим само частично второ плащане по плана заради неизпълнени реформи и България рискува окончателно да загуби стотици милиони евро финансиране. Под голям въпрос е и заложеното в бюджета трето плащане по плана за възстановяване.
"Искането за второ плащане бе подадено от България през октомври и още е в процес на оценка. То е за 653 млн. евро, но България не е изпълнила всичките заложени реформи и рискува ЕК да замрази част от сумата", обясни Петкова. Тя уточни, че ЕК не приема за задоволително декларираното изпълнение на ключови реформи в областта на енергетиката и правосъдието. Финансирането по тези реформи се замразява, като сумата за тях се умножава по коефициент над 5. България ще получи 6 месеца да навакса съответното неизпълнени и ако не успее, ще загуби парите, обяви Петкова.
България е и единствената страна в ЕС, която не е изготвила нова глава към плана за възстановяване по инициативата RepwerEU за финансиране на проекти, които гарантират енергийна независимост от Русия. Петкова на два пъти изтъкна, че това е било съобщено публично пред всички финансови министри на ЕК. Стои на дневен ред и друга отворена тема - предоговаряне на плана в частта на декарбонизацията на енергийния сектор. На 5 февруари е изпратен в оперативен порядък до ЕК вариант на тези и други изменения в плана, през март е имало техническа мисия, предоставяна е допълнителна информация на Брюксел на два пъти - през април и май. На този фон няма сигурност дали страната ни ще успее да получи и трети транш по плана за възстановяване и устойчивост в размер на 712 млн. Евро.
По линия на тези две плащани в приходната част на бюджета ще се отвори дупка, но тя ще бъде компенсирана от други икономии в разходите и няма да се наложи актуализация на бюджета, разбра се още. Няма очаквания за актуализация на бюджета за тази година поради опасност от надхвърляне на заложения 3%-ен дефицит, обяви Петкова. Тя отчете, че през първото тримесечие на годината е имало спад на приходите от ДДС и акциз, но в следващите три месеца той е преодолян. През април, май и юни НАП и Агенция Митници са засилили контрола и това е довело до 20% повече данъчни приходи от същото тримесечие на миналата година.
Към края на май данъчните приходи са с 10.4% или 2.065 млрд. лв. повече от миналата година. Специално на ДДС - най-големият приходоизточник на бюджета - касовото изпълнение до момента е с 12.9% повече от миналата година. "Прогнозите са в края на годината да бъдат събрани 17.9 млрд. лв., което е 96% спрямо плана или с 640 млн. лв. по-малко. Ще предприемем обаче нови мерки за засилване на митническия и фискален контрол, за да получим 100% изпълнение", каза Петкова.
Тя посочи, че неформалната икономика е доста висок процент и е голям резерв за повече приходи в бюджета. Финансовото министерство ще положи усилия да се увеличи събираемостта, без да се увеличават данъци", увери още Петкова.
На въпрос на ИТН дали финансовият министър смята, че трябва да се намали бюджетният дефицит с 1 процентен пункт, както препоръчва МВФ, Петкова отговори: "Ако са необходими средства за инвестиции и реформи, не е необходимо да се стремим към 1 или 2% дефицит. По-големите разходи в инвестиции в бъдеще ще доведат до по-голям икономически растеж".
Припомняме, че управителят на БНБ Димитър Радев в интервю за БТА във вторник по повод отрицателните доклади на ЕЦБ и Еврокомисията за готовността ни за еврозоната, препоръча да бъде овладяна устойчиво фискалната експанзия, тъй като тя действа проинфлационно. "В контекста на 2024 г. това означава намаляване на бюджетния дефицит с около 1% от БВП", смята Радев.
ВИНА
Второто плащане по плана за възстановяване се спъва от четири групи законопромени - България трябва да приеме актуализирана пътна карта за климатична неутралност, закон за фалита, процедурни правила за избор на членове на антикорупционната комисия и промени в съдебната власт в унисон с имненената Конституция. Бившият финансов министър Асен Василев не призна никаква вина на ПП-ДБ за неприемането на тези законопроекти. Йордан Цонев от ДПС заяви, че е направено опит през плана за възстановяване да се овладее съдебната власт, но този опит ще бъде неуспешен. Според Цонев най-големите проблеми са натрупани именно при изпълнението на еврофондовете, като те съвпадат с политическата криза. Като много проблемно оцениха изпълнението и депутати от БСП, ИТН, Възраждане.
