Нови мерки за борба с трафика на пари през държавните граници одобри днес парламента с промени във Валутния закон, които бяха окончателно одобрени на второ четене. На митничарите се позволява да задържат временно парични суми, ако приносителят не ги декларира. „Арест“ за парите ще се полага, дори ако държавните служители хванат собственика им, че има данъчни задължения. Отказът да се обявят пари на границата или дори неправилно попълнена декларация може да доведе до глоба, а ако властите свържат парите с престъпна дейност – до затвор и конфискация.

Всичко това е свързано с въвеждането на поредната директива на ЕС в българското законодателство. Целта на Брюксел е да засили борбата с нелегалния пренос на финансови средства. А на София – да се добере до следващия транш от европарите по Националния план за възстановяване и устойчивост. Едно от многото изисквания за това е приемането именно на въпросните поправки във Валутния закон.

Всяка сума от 10 000 евро и нагоре (или равностойността й в левове или други валути) трябва да се обявява пред митничарите, когато се пренася през границата. Иначе властите имат правото временно да задържат парите за срок до 30 дни. Така задействат процедура, която може да удължи „ареста“ до 90 дни, докато се извършва разследване на произхода на парите и целта, за която са предназначени.

Основание за задържането може да стане дори това, че са „налице основателни съмнения, че паричните средства, независимо от тяхната стойност, са свързани с престъпна или незаконна дейност“, както пише в закона. Иначе казано, дори една малка сума, предизвикала подозрението на митничарите, може да стане повод за задържане на парите. Това неясно обстоятелство предизвика негодуванието на опозицията в лицето на ИТН и „Възраждане“, които смятат, че може да се стигне до злоупотреби и дори репресии от страна на държавата.

Всъщност, няма нужда от извършено или заподозряно престъпление, за да се опарят гражданите от засиления контрол. Ако пренасят 10 000 евро или нагоре, без да ги обявят на границата, ще отнесат глоба в размер на една пета от пренасяните средства. Същата наказателна мярка важи и когато декларираната информация за парите е непълна или невярна, както и при отказ от митническа проверка.

Нещата стават още по-тежки, когато необявената сума е в особено голям размер (за такъв в съдебната практика се смята 140 пъти минималната работна заплата). Тогава може да се стигне до затвор до 5 години, както и глоба в размер на една пета от пренасяните пари. Ако се установи, че укритите от митничарите средства нямат законен произход, тогава ефективната присъда вече е сигурна – от 1 до 6 години, а парите се конфискуват в полза на държавата.