Двама от тримата членовете на Надзорния съвет на Българската банка за развитие блокират информацията за отпуснатите големи кредити и не може да се види как е защитен общественият интерес. Това разкри министърът на икономиката Кирил Петков пред “Дарик”. Той все още няма достъп до кредитните документи за 946 млн.лв. заеми, отпуснати на 8 фирми.
”Банката е с двустепенен контрол, и понеже министърът не е част от Надзорния съвет, на този етап не може да види договорите за кредитите, въпреки че държавата е собственик,” обясни той. Ще се предприемат законови стъпки обаче, за да се преодолее тази ситуация.
Преди дни Министерството на икономиката разпространи списъка с 8-те компании, получили общо 1 млрд. лв. кредити от банката, създадена да финансира малките и средните фирми. Сред компаниите, получили лъвския пай от евтините заеми, фигурират такива свързани с бизнесмените Делян Пеевски, Румен Гайтански-Вълка, Георги Гергов, Кирил Домусчиев и Георги Самуилов.
От БНБ зависи дали може да бъде сменен надзорния съвет на банката. “Зависи дали в БНБ искат или не да сменят този Надзорен съвет. За седмица не са ни дадени компаниите. Ще извикам надзорния съвет в четвъртък, за да говоря с всеки от тях как защитават публичния интерес, какви мерки са предприели и защо се е стигнало до тази концентрация. Те са от 5 години там и за мене блокират защитата на публичния интерес. Разговорите ще бъдат публични, чрез онлайн платформа и всички граждани ще могат да видят тези разговори,” обеща Петков.
По повод думите на Йордан Цонев от ДПС, че неговият съпартиец Делян Пеевски няма участие в предпочитаните от ББР фирми, Петков отговори, че самият Цонев е признавал, че Пеевски е имал макар и миноритарно участие в "Булгартабак", а пък тютюневият холдинг на свой ред е бил собственик на "Техномаркет" - две от финансираните осем дружества. "Тези връзки съществуват. Не знаех в подробности, но видях по един от каналите, че един от големите заеми реално се държи от човек, който е адвокат на Румен Гайтански. Един човек винаги може да сложи друг за представляващ, въпросът е кой взима решенията. Правилата трябва да са такива, че независимо кой какъв е, без значение кой стои зад тези фирми, такъв тип експозиции да не може да се дават", смята той. Затова ще има и промяна в устава на ББР, за да не може банката да дава заем, по-голям от 5 млн.лв.
“Ако нашата Българска банка за развитие дава на 8 фирми 946 млн. лв. вместо на 10 хил. малки компании по 100 хил. лв., какъв резултат би имало за икономиката в страната, при положение, че малките фирми сега имат ликвидни проблеми и такъв тласък с достъпен заем особено в областта на експорта и иновативността би дал голям отзвук в икономиката", обясни Петков.
