Народното събрание окончателно отказа да позволи провеждането на референдума срещу еврото, иницииран от „Възраждане“. Това беше опасна инициатива, която заплаши не само близкото членство на страната в еврозоната, но и стабилността на валутния борд. При гласуването обаче беше направен гаф - депутатите се объркаха какво точно подкрепят и отхвърлят, което остави висящ въпросът дали е спазена процедурата и даде повод на националистите да атакуват поддръжниците на еврото.

КАКЪВ Е КАЗУСЪТ

От парламентарната правна комисия бяха подготвили доклад, съдържащ проект на решение, с което предлагаха на пленарната зала да отхвърли инициативата за допитването. Тоест, тези, които бяха против референдума, трябваше да гласуват "за" проекторешението. Проведоха се две гласувания, тъй като след първото, което загуби, "Възраждане" поиска прегласуване. Зам.-председателят на Народното събрание Росица Кирова (ГЕРБ-СДС), която водеше заседанието, обаче не подложи самото проекторешение на комисията на гласуване. Вместо това, тя каза изрично, че се подлага на гласуване предложението на "Възраждане", което не е подкрепено от комисията - тоест, който гласува "за", подкрепя референдума, а който гласува с "против", го отхвърля. Това беше точно обратното на онова, което процедурата изискваше.

Така "против" гласуваха 98 депутати от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС. Повечето гербери се въздържаха - позицията им беше, че принципно подкрепят вслушването в гласа на народа, но не и конкретното искане, насочено срещу единната европейска валута. "За" допитването бяха 68 депутати от "Възраждане", БСП, ИТН, независимият Радостин Василев и дори двама парламентаристи от ПП-ДБ. 46 депутати (45 от ГЕРБ-СДС и един от ПП-ДБ) се въздържаха.

Никой не каза нищо по време на самото гласуване. Самият председател на парламента Росен Желязков седеше до Кирова и не показа с нищо, че се е случило нещо нередно. Дори и националистите не протестираха. Буквално няколко минути по-късно обаче Желязков прекъсна заседанието и събра председателския съвет на Народното събрание, в който участват лидерите на парламентарните групи. Междувременно, лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов даде брифинг в кулоарите, на който описа объркването при гласуването и обвини политическите сили, подкрепящи еврото, че са нарушили правилата. За опорочена процедура и съмнителен резултат говори и Ивайло Вълчев от ИТН пред Нова Нюз.

Самият председателски съвет не излезе с окончателна позиция по въпроса. Депутатите не желаеха да коментират и оставиха впечатлението, че резултатът е такъв, какъвто са го искали - референдумът е отхвърлен. Остава да се види дали това ще даде повод за допълнителни скандали.

ЗА КАКВО БЕШЕ ДОПИТВАНЕТО

Въпросът, който националистите искаха да поставят пред гражданите, беше: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г?“ С това на практика те целяха да се отложи влизането на страната в еврозоната за следващите 20 години.

От дебата преди гласуването се разбра, че преобладаващото мнение в парламента е, че казусът трябва да се прехвърли на Конституционния съд, който да отсъди дали предложението за допитването е правно допустимо. За жалба в съда са необходими подписите на 48 депутати, което означава, че "Възраждане" трябва да потърси подкрепа от други формации. Предвид готовността на БСП и ИТН да помогнат, това едва ли ще бъде проблем. По-късно националистите се обърнаха за помощ и към президента Румен Радев, който има правото да сезира съда. Той обаче едва ли ще се отзове, тъй като е заявявал позиция в полза на еврото.

Иначе, преди да стигне до пленарната зала, предложението беше разгледано единствено в комисията по правни въпроси на Народното събрание, където беше отхвърлено от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Правистите изготвиха и проекторешението за отхвърляне на референдума. В бюджетната комисия обсъждането му беше бойкотирано от същите формации. А комисиите по гражданското общество и по въпросите на ЕС, които вчера също трябваше да го разгледат, изобщо не се събраха на заседания.

"ГРИЖА" ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА И ЕВРОЗОНАТА

Днес от „Възраждане“ подчертаха, че са събрани необходимият брой подписи (над 400 000 хиляди – бел.а.) за провеждане на допитването, както и че нямат намерение да оспорват задължението на България да приеме еврото, а само искат да се отложи моментът, в който това да се случи. Срокът, който избраха – 2043 г., според хората на Костадин Костадинов вероятно ще стигне, за да се постигне висока степен на сближаване между българската икономика и тази на еврозоната. Според партията законът не позволява на Народното събрание да преценява дали допитването е допустимо или не, а само трябва да приеме решение за провеждането му.

По време на дебата националистите се опитваха да се покажат като защитници на демокрацията и даже демонстрираха тревога за стабилността на Евросъюза. Цончо Ганев – зам.-шефът на „Възраждане“, обвини опонентите си, че се готвят да откарат опозицията с камионетки за Белене, и апокалиптично пророкува, че преждевременното приемане на еврото „ще разклати еврозоната, ще разклати самото съществуване на ЕС“. А партийният му лидер Костадин Костадинов обвини другите политически сили, че се боят от собствения си народ. "Залата смърди на страх!", извика той от трибуната.

От ИТН обявиха, че колкото по-скоро влезем в еврозоната, толкова по-добре. Но подкрепиха допитването с аргумента, че не бива да се ограничава правото на гражданите да се произнесат по въпроса. „Кога ще спрем да се страхуваме от гласа на народа? Докога думата "демокрация" ще се асоциира с някакъв вид аристокрация, която е тук, в парламента? Същата аристокрация, която не желае да даде думата на гражданите, защото може да сгрешат. Няма нищо страшно в това народът да греши. Така или иначе, той винаги плаща за последиците“, заяви Гроздан Караджов от името на ИТН.

БСП беше другата формация, която подкрепи допитването. Соцдепутатът Кристиан Вигенин изтъкна, че трябва да бъдат уважени хората, които си поставиха подписите под въпроса. Той допълни, че провеждането на такъв референдум може да позволи всичко, свързано с въвеждането на еврото - ползи и рискове, да бъде разяснено на гражданите, тъй като до момента това не се случва. Вигенин обобщи, че партията му подкрепя влизането в еврозоната, но само при внимателна преценка на сроковете за това.

ПАЗИТЕЛИ НА КОНСТИТУЦИЯТА И ВАЛУТНИЯ БОРД

Герберите увериха, че „винаги сме гледали към народа“. Според депутата Бранимир Балачев референдумът е правно допустим и затова със съпартийците му не са гласували против него при обсъждането му в правната комисия, а са се въздържали. В същото време, той изтъкна, че въпросът е формулиран така, че противоречи на Конституцията. Балачев напомни, че България е във валутен борд и това не позволява левът да бъде обявен за единствена официална валута в страната.

От ПП-ДБ изтъкнаха, че с провеждането на допитването България ще наруши договора за функционирането на ЕС, по който е страна. „Гласът на народа трябва да бъде чут. По-силен е гласът на закона. Това означава демокрация, това означава правова държава“, декларира десният депутат и бивш правосъден министър Надежда Йорданова. Колегата й Васил Пандов посочи, че всяка страна-членка трябва да изпълни задълженията си по договора на ЕС в разумен срок, който не трябва да зависи от други срокове, поставени в референдум, например.

Десните напомниха и позицията на управителя на БНБ Димитър Радев, изразена пред правната комисия, че страната е постигнала силен напредък към еврозоната, а евентуално успешно провеждане на референдума би изключило употребата на еврото в българската икономика, което ще доведе до кардинална промяна на паричния режим в страната. С други думи, ще се разклати, а може и да падне, валутният борд, който е една от константите на финансовата система на държавата. "Сега е моментът да ви спрем и ще ви спрем, хора! Вие ставате опасни за българската икономика!", обърна се десният Мартин Димитров към националистите.

Около валутния борд се въртеше аргументацията в полза на еврото и на зам.-шефа на ДПС Йордан Цонев. Той изтъкна, че България на практика е изгубила националния си суверенитет във финансовата сфера още през 1997 г., когато е наложен паричният съвет. Това, според него, означава, че страната няма да претърпи негативи от еврото, тъй като ги е изконсумирала още преди четвърт век. Цонев изреди ползите от единната валута - по-лесен достъп до държавно и фирмено финансиране, по-ниски лихви, защита и гаранции от страна на Европейската централна банка. По думите му, еврото ще попречи на политиците, които не искат България да се европеизира. "Това е хлопването и заключването на вратата пред партиите, които искат да извадят България извън нейния европейски път", заключи политикът от ДПС.

ПОЛИТИЧЕСКИ СТРАСТИ

Хората на Слави Трифонов и Бойко Борисов се сблъскаха, след като герберите се обявиха срещу референдума, а сценаристите си припомниха за препятствията, с които се сблъска собственото им допитване от 2016 г., когато управляваше кабинетът „Борисов 2“. Накрая, ядосаният зам.-шеф на ИТН Тошко Йорданов обяви: „Уважаеми българи, вие сте едни тъпаци за хората в тази зала!“ И добави, че депутатите смятат гражданите за „тор по обувките си“.

Страстите се разгорещиха отново, когато депутатът от „Възраждане“ Петър Петров започна да крещи от трибуната срещу председателя на правната комисия Стою Стоев от ПП-ДБ, който беше отговорен за доклада на комисията и проекторешението за референдума. „Не ви е срам този парцал да ни го предлагате, да го гласуваме!“, викаше Петров, колкото му глас държеше. Той почервеня от усилието, а Росица Кирова, която водеше пленарното заседание, му спря микрофона.