Законът за енергетиката, вече изменян 7-8 пъти тази година, отново предизвика търкания между правителството и бизнеса. Поводът сега са поредна порция промени, които Министерският съвет вкара в парламента по обичайния за управляващите заобиколен начин – чрез преходните и заключителните разпоредби на съвсем различен законопроект, в случая – чрез новия Закон за индустриалните паркове.
Чрез поправките се въвежда възможността за изграждане на затворени енергийни мрежи в парковете, които ще разпределят ток и газ на разположените в тях бизнес консуматори. Операторите на затворените мрежи ще се разполагат върху територии, на които вече са лицензирани други оператори на електро- или газови мрежи. За да се освободи място за бъдещите доставчици в парковете, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще получи правото да инициира изменения на действащите лицензии, от които да бъдат изключени индустриалните зони – както съществуващите, така и бъдещите.
Едно и също лице ще може да получи лицензия както за затворена електроразпределителна мрежа, така и за затворена газоразпределителна мрежа. Цените, на които ще пренасят и доставят енергия затворените мрежи, няма да се утвърждават от КЕВР. Освен индустриални потребители, операторите на затворени мрежи ще могат да снабдяват и битови клиенти – ако са малък брой (без да се уточнява колко точно), работят за ползвател на съответната затворена мрежа и се намират на територията на индустриалната зона.
В мотивите към проектозакона оскъдно е обяснено, че със създаването на затворените енергийни системи не се прави нищо друго, освен да се привнесат в българското законодателство директиви на ЕС за природния газ и за електроенергията. По същия начин коментираха въпроса и представителите на енергийното министерство на съвместното заседание на парламентарните енергийна и икономическа комисии, посветено на проекта, което се проведе в сряда.
БИЗНЕСЪТ – НА НОЖ
По съвсем различен начин посрещнаха новите разпоредби участниците в дискусията от бизнеса и неправителствения сектор. "Българска асоциация Природен газ" обяви в своето становище, че със законовите промени се "отнема огромен потенциален пазар от операторите на електро- и газоразпределителните мрежи". "Подобно грубо изземване на дадени права по същество представлява едностранно нарушение на договор – договора, който съответните инвеститори са подписали с държавата, с който срещу получаване на изключителни права за определена територия са се ангажирали с милиардни инвестиции и то под регулацията на КЕВР", посочи асоциацията. И предупреди, че затворените мрежи ще лишат действащите оператори от големи клиенти, което ще застраши възвръщаемостта на направените инвестиции и ще ги принуди да търсят обезщетения с искове в международни арбитражи.
Опасения, че ще се стигне до изземване на бизнес от действащи инвеститори, изразяват и трите големи електроразпределителни предприятия (ЕРП) – ЧЕЗ, Енерго-Про и ЕВН. Тревожи ги и фактът, че операторите на затворените мрежи няма да се подчиняват на същите строги регулации, които действат спрямо действащите оператори – дори по отношение на цените, на които предлагат своите услуги. Това положение ЕРП-тата определят като дискриминационно спрямо себе си, както и спрямо своите клиенти, за които предричат, че ще им се наложи да плащат повече. А за потребителите на затворените мрежи – че може да се окажат без възможност да изберат своя доставчик на ток, както либерализацията на пазара предполага, че могат да направят.
От неправителствената организация "Институт за енергиен мениджмънт" смятат, че единственото, което ще направи законопроектът в настоящия му вид е да се „създадат предпоставки за дълги и непрекъснати спорове между държавата чрез нейните институции и лицензиантите в областта на енергетиката, така и конкретно между операторите на мрежи и съответните потребители на енергия”.
И ЕНЕРГИЙНИЯТ РЕГУЛАТОР КРИТИКУВА
Проектът не се хареса и на КЕВР. Шефът на комисията Иван Иванов посочи, че законодателното предложение позволява на "неопределен кръг лица", които притежават съоръжения, позволяващи разпределение на ток или газ, да се възползват от възможността да придобият статут на индустриален парк, включително да поискат да им се издадат лицензии за разпределение на енергия в затворени мрежи. По този начин фактически се заобикалят строгите изисквания – за финансови, технически и човешки ресурси, които принципно са предвидени в Закона за енергетиката за извършване на подобни дейности.
А ДЕПУТАТИТЕ СА РАЗДЕЛЕНИ
Както се очакваше, позициите на депутатите спрямо проектозакона се разделиха според партийните им лоялности. Управляващите от ГЕРБ и "Обединени патриоти" го подкрепиха, което се оказа достатъчно, за да мине на първо четене в двете комисии. Валентин Николов от ГЕРБ – председателят на енергийната комисия, призна, че основните спорни моменти в проекта идват от разпоредбите, засягащи енергетиката. И обеща, че ще се отдели максимално дълго време за обсъждането им.
От БСП се въздържаха. Социалистите изтъкнаха, че подобни промени трябва да влязат в парламента в отделен законопроект, който впоследствие да се съгласува с новия Закон за индустриалните паркове. Въпреки това обаче заявиха, че ще участват с предложения между първо и второ четене.
