Автомобилните превозвачи първи ще усетят предимствата на пълноправното членство в Шенгенското пространство на свободно движение на хора и стоки от 1 януари 2025 г. Километричните опашки от тирове на граничните пунктове с Румъния и Гърция трябва да изчезнат и шофьорите да преминават само за 5-10 минути.

Преминаването през българо-гръцката граница, което в момента отнема 7-8 часа за тежкотоварните превозни средства, ще става напълно свободно от Нова година. На двата дунавски моста - при Русе и Видин, с пословичните задръствания и чакане от почти цяло денонощие, граничният контрол се запазва частично за още 6 месеца от българска и румънска страна, но той няма да е за всички преминаващи камиони, а само при сигнали за рискови превозвачи.

НА ГРАНИЦАТА С РУМЪНИЯ

"Имаме уверението, че на граничните пунктове с Румъния ще се правят проверки единствено по сигнали, по метода "анализ на риска" или на случаен принцип, без това да пречи на преминаващия поток от автомобили", обясни за "Сега" Димитър Димитров от Камарата на автомобилните превозвачи. Той се надява преминаването на граничните пунктове с Румъния да става както и на другите шенгенски граници с възстановен граничен контрол като Австрия, Германия и Унгария. Там на пунктовете има гранични полицаи и митнически служители, като камионите минават покрай тях със забавен ход 20-30 км в час. Ако те сметнат за необходимо, може да спрат превозното средство, като го отбиват встрани за проверка на документи или товар, без да се предизвикват опашки от тежкотоварни автомобили.

От бранша все пак имат притеснения, че опашките на Дунав мост 1 и 2 може и да не изчезнат. При напускане на страната в посока Румъния спазването на кодекса на Шенгенското пространство зависи най-вече от румънските гранични служби. Опасенията са, че с оправданието "анализ на риска" може да се прекалява с проверките на камиони с българска регистрация.

Според превозвачите продължаващият ремонт на моста при Русе не би трябвало да забавя камионите. "Ремонтът не е проблем. И преди него се чакаше по 20 часа, за да се мине границата. Проблемът до момента идваше от граничния контрол и по-точно от липсата на капацитет както от българска, така и от румънска страна да извършват граничните проверки на превозните средства", казва Димитров.

Прословутите паркинги, разположени точно преди граничните пунктове на двата моста на Дунав, които станаха причина за избухване на недоволството на превозвачите, остават. Спирането на тях обаче ще бъде единствено по желание на шофьорите, ако решат да направят почивка. До последно камионите задължително трябваше да спират на тях, за да изчакат ред в някакви виртуални опашки за преминаване на границата в посока Румъния.

На границата с Румъния освен при Русе и Видин временният 6-месечен граничен контрол ще се извършва и на ГКПП Оряхово, Дуранкулак, Никопол, Свищов, Силистра, Кайнарджа, Кардам и Крушари. 

НА ГРАНИЦАТА С ГЪРЦИЯ

Граничните пунктове с Гърция от 1 януари ще се преминават с автомобил свободно, без спиране и представяне на документи, макар и тук граничните полицаи имат право на случайни проверки.

В дните преди Коледа започна спешен ремонт на ГКПП "Кулата-Промахон", който да осигури по две пътни ленти във всяка посока преди пункта. На българска територия на входа откъм Промахон се изгражда нова лента с дължина 200 м. С метър се разширява и отсрещната лента на вход за Гърция. Ремонтът се очаква да завърши до 31 декември и да осигури безпроблемно преминаване на всички автомобили.

Заради "отварянето" на границата с Гърция от 1 януари България затваря шест гранични контролно-пропускателни пункта - на Кулата, Маказа, Капитан Петко войвода, Ивайловград, Златоград и Илинден.  Все пак сградният фонд и инфраструктурата на тези пунктове се запазват, така че при необходимост да бъдат отворени.  Работещите на тях митнически служители ще бъдат пренасочени към други ГКПП-та по външните за ЕС граници - най-вече на двата гранични пункта с Турция при Капитан Андреево и Лесово, където положението е трагично с колоните тирове, чакащи с дни.  "С преместването на повече гранични служителите на тези пунктове, както и след въвеждането на новата система на турската митническа администрация, се надяваме ситуацията и на границата с Турция да се регулира и пропускателната способност да се увеличи", отбелязват от Съюза на международните превозвачи. 

БЕЗ КАНТАРИ НА ГРАНИЦАТА

В рамките на сухопътния Шенген митническите власти нямат право на границата да извършват измервателни проверки на превозните средства, припомнят превозвачите. 

Става въпрос за кантарите за теглене на камионите - една от причините за огромното забавяне и опашки от автомобили на границата с Румъния и Гърция в момента. "Имаме уверение, че тези кантари ще се ползват, само когато има съмнения за теглото на превозното средство", казва Димитър Димитров от Камарата на автомобилните превозвачи.

А от Съюза на международните превозвачи призоваха кантарите и проверките на "рискови" превозни средства да бъдат изтеглени на 20-30 км от граничните пунктове с Гърция и Румъния. Очакваме през тези кантари и случайни проверки да минават само от 5 до 10% от общия трафик, казва Йордан Арабаджиев, изпълнителен директор на съюза. За сега обаче няма информация митническите и граничните служби да са предприели подобна организация на работа с изтеглени пунктове за претегляне.

Транспортният бранш настоява също така за онлайн заплащане на таксите за камионите през двата моста на Дунав. Държавата неясно защо отказва въведе тази електронна услуга, въпреки че заплащането на място също бави преминаването на границата. "Всяка една минута е важна. Транспортът, ако не е бърз, той не е привлекателен. Очакваме всички възможни мерки да се намали времето за изчакване", казва Йордан Арабаджиев.

Има и други бариери за нормалния и бърз автомобилен транспорт в България, дори и след отварянето на сухопътните шенгенски граници от 1 януари - трагичната инфраструктура във вътрешността на страната.

"За да се стигне до Дунав мост 1 и Дунав мост 2, трябва да се премине през територията на страната, а пътищата са в плачевно състояние, особено в Североизточна България. Това е по-големият проблем и затова смятам, че не сме готови за Шенген", коментира Димитров.

Един от най-проблематичните маршрути включва пътят Мездра-Ботевград, който втора година е затворен и всички превозвачи се принудени да заобикалят стотици километри и да ползват обходни маршрути, които са като лунен пейзаж. МРРБ така и не спази обещанието си пътят да бъде ремонтиран и пуснат в експлоатация до Коледните празници. 

Автомобилните превозвачи предупреждават, че и след разширението граничният пункт при Кулата може да се окаже тесен, ако международният транспорт от Централна и Източна Европа към гръцките пристанища и обратно стане по-интензивен. Такива са амбициите на южната ни съседка. "Гърция вече е заявила намеренията нейните пристанища сериозно да конкурират нидерландските, а това означава през България да се насочи огромен трафик, който нашата проблемна инфраструктура не може да издържи", казва Димитър Димитров.

Министерството на финансите обаче оптимистично е разчело 600 млн. лв. положителен ефект в бюджета за догодина от отварянето на сухопътния Шенген. От Камарата на автомобилните превозвачи потвърждават, че действително превозвачите губят 300 млн. евро годишно от опашките по българо-румънска граница. Сметките са направени на база загуби на 1 камион за един ден престой в размер на 240 евро за заплата на шофьора, такса за паркинг, изгоряло гориво. Загуби обаче търпят и българските производители, чиято стока не може да стигне бързо до получателите в Европа.

Ако престоят по границите действително се премахне, транспортните компании ще може да извършват повече превози. Износителите ще може да експортират стоки за Европа по-често в рамките на една година. По-голямото движение по пътищата на тежкотоварни камиони ще носи повече приходи от тол-такси. В крайна сметка акумулираният ефект от пълноправното членство в Шенген се определя на над 1 милиард лева годишно.