Москва засекрети информацията на производството на нефт и природен газ и кондензат в Русия.
Публикуването на статичистически данни за добива на тези енергийни източници се преустановява до 1 април 2024 г. по силата на правителствено постановление, обнародвано в официалния портал за правна информация, съобщи ТАСС.
Решението на Кремъл е поредното косвено доказателство, че санкциите на Запада срещу държавата агресор работят. Ограниченията за закупуване на петрол и отказът на много европейски държави от руски газ доведоха до спад на цените и до свиване на пазарите за Русия, което пък налага неумолимо свиване на добивите. Очевидно е, че Кремъл се опитва да скрие проблемите, като спира да огласява негативните данни. Както стана ясно неотдавна, данъчните приходи от нефт и газ се сринали с 46% през януари спрямо същия месец на предната година.
На 26 април Росстат пусна редовния си доклад за промишленото производство за първото тримесечие на годината. В него все пак има данни за добива на природен газ, но липсва статистика за производството на петрол. Според официалната информация през януари-март добивът на природен газ се е свил с над 14% на годишна база до 149 млрд. куб. м, като само за март годишният спад е с 15.3%. За петрола сривът е още по-голям, но тази информация вече не е публична.
Трайно надолу
"Откакто "Газпром" врътна кранчето, цената на природния газ в Европа постоянно спада! От лятото досега на европейските борси цената се срина с близо 90% и се върна на нивата от лятото на 2021 г.", коментира в профила си във Фейсбук икономическият анализатор Георги Ангелов.
"Звучи странно - спирането на доставките от "Газпром" доведе до спад на цената. Всъщност е логично. Когато от пазара излезе монополист, който изкуствено манипулира цените, нещата се подобряват. Целта на "Газпром" беше да остави Европа без отопление и осветление през зимата и да вкара икономиката в тежка криза. Но това не се случи. Европа построи в рекордно кратки срокове нови терминали за втечнен газ и газопроводи, с което осигури конкурентни доставки. Бяха постигнати рекорди в инсталирането на евтини соларни панели и термопомпи и бяха пуснати в експлоатация няколко нови ядрени централи", обяснява Ангелов. И посочва, че България също е дала своя принос - със завършването на газопровода до Гърция и с договора за използване на турските терминали.
"Важно е тези усилия да продължат с ускорени темпове и през настоящата година, за да се гарантира енергийната сигурност на континента", подчертава икономистът. И допълва: "Има потенциал за допълнително намаление на цените през следващите няколко години. Редица нови терминали за втечняване на газ ще бъдат завършени в Северна Америка, Катар и други производители, което ще увеличи предлагането на газ. По-ниски цени се постигат и с подписване на дългосрочни договори в конкурентна среда. Конкуренция за газа от по-евтини местни източници на енергия също ограничава цената му."
