Близо 500 млн. лв. еднократни разходи ще струва изтеглянето от обращение на банкнотите и монетите в левове и разпространението на еврото у нас от страна на БНБ, търговските банки и небанковите доставчици на платежни услуги. В сумата са включени и разходите им за превалутиране на всички сметки от левове в евро, за което те трябва да адаптират информационните и счетоводните си системи.
Отделно, включването на "Български пощи" в процеса на обмяната на левовете в евро в пощенските станции в страната в продължение на 6 месеца се изчислява на близо 30 млн. лв. преки и непреки разходи, които ще трябва да бъдат покрити от държавния бюджет.
Тези сметки са посочени в доклада за цялостна оценка на замяната на лева с единната европейска валута, който съпътства публикувания във вторник от МФ проект на Закона за въвеждане на еврото.
За потребителите превалутирането на банковите им сметки ще е безплатно, както и обмяната на левовете в брой в първите шест месеца след въвеждането на еврото.
За държавните и общински органи и институции, доставчиците на платежни услуги и “Български пощи”, както и за фирмите от финансовия и нефинансовия сектор обаче ще има допълнителни разходи, които никак няма да са пренебрежителни, става ясно в оценката, която е над 200 страници. Заради мащабността на процеса е невъзможно с точност да бъдат остойностени всичките ефекти от прилагането на Закона за въвеждане на еврото, се казва в доклада.
Така например не може да се остойностят разходите за бизнеса за адаптирането на счетоводните системи и на фискалните устройства, нито работата с две валути едновременно в продължение на един месец и обознавачането на цените на стоките и услуги в левове и евро в продължение на цяла година.
От МФ напомнят, че според Националния план за въвеждане на еврото в Република България, всеки един субект, независимо дали е частен или публичен, трябва да бъде отговорен за покриването на своите разходи, произтичащи от въвеждането на еврото, както и за своята организационна и техническа подготовка. Разходите, свързани с приемането на еврото в частния сектор, няма да бъдат компенсирани от държавния бюджет.
Проучване на Министерството на икономиката и индустрията сред близо 100 малки и средни предприятия показва, че 37% от тях очакват разходите по двойното обозначаване на цените един месец преди датата на въвеждането на еврото и 12 месеца след това, да са между 500-2500 лв. За 9% от анкетираните тези разходи ще са между 2500-10 000 лв. и за 11% ще превишат 10 000 лв. Те са свързани с изработване на етикети, рекламни табели, обучение на персонал, вътрешни системи за отчитане и др. Интересно е, че 39% от фирмите са посочили, че не очакват двойното обозначаване на цените да доведе до каквито и да е разходи.
Всички фирми обаче ще трябва да финансират пренастройването на касовите си апарати да работят в евро. Според анкетата на МИИ 28% от анкетираните малки и средни предприятия посочват това ще им струва под 2500 лв., т.е. за по-голяма част от бизнеса разходите ще са значителни.
Още сметки
След проведени срещи и обсъждания в НАП с производители и вносители на фискални устройства и софтуер за управление на продажбите, с цел минимизиране на разходите за търговците е взето решение да не се сменя фискалната памет при преминаването на отчетността в евро, с изключение на някои по-специфични случаи. При това положение от Българската асоциация на дистрибуторите на фискални устройства (БАДФУ) са оценили разходите за актуализация на фискално устройство на около 100 лв. без ДДС.
Далеч по-големи разходи ще имат търговците с интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност (ИАСУТД). Според производителите на тези системи средната цена за доработката на 1 модел ИАСУТД, одобрена за конкретен търговски обект ще струва 9 400 лв. за модел, а средната цена за актуализация на място в търговски обект – 12 500 лв. за модел. Доработката на един модел ИАСУТД, одобрена за мрежа от търговски обекти, ще е 33 500 лв. Отделно има разходи и за изпитване и одобряване от БИМ.
В доклада са посочени и възможните разходи за застрахователните и пенсионно-осигурителните дружества от въвеждането на еврото. Те също ще трябва да посочват временно тарифите си в двете валути. Според Асоциацията на българските застрахователи индикативната сума за превалутиране на застрахователните полици и за адаптацията на информационните системи варира от 15 000 лева до 3.350 млн. лв. в зависимост от размера на дружеството и спецификата на дейността му като общата сума за 17-те дружества възлиза на над 15.5 млн. лв.
Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) отбелязва, че общите им допълнителни разходи ще надхвълрят 2 млн. лв.
В същото време въвеждането на еврото ще ограничи значително разходите на бизнеса за превалутиране, се припомня в докладата. Например, ако се има предвид годишната външна търговия на България (сделките, разплатени в евро), капиталовите трансфери и средните отклонения на курсовете купува/продава от референтния курс на лева към еврото, изчисленията показват, че в периода 2016-2020 г. средногодишните разходи са били около 300 млн. лв. За 2022 г. този ефект е доста по-висок - около 500 млн. лв., заради същественото покачване на цените.
