Спрените дотации за ВЕИ са помогнали помогнали за ниското прогнозирано поскъпване от само 3% поскъпване на тока от 1 юли. Това заяви в ефира на БНТ, Станислав Тодоров, председател на КЕВР. По думите му, производителите на електроенергия от възобновяеми източни нямат нужда от субсидии, защото в момента цените на свободния пазар са достатъчно високи.
„И тези дотации ги прехвърлихме към бита“, поясни той. Другият фактор за по-малкото поскъпване на тока за домакинствата от началото на следващия месец, според него са високите цени на парниковите квоти, които плащат производителите на енергия, използващи изкопаеми гориво. Председателят на КЕВР добави, че наложеният от парламента мораториум през зимата за битовите цени е постигнал целта си.
Тодоров припомни и идеята за въвеждането на т. нар. блок тарифи с евтини и по-скъпи киловати на консумирана енергия до определен лимит, което било още един механизъм за намаляване на сметките на битовите потребители. По думите му, предстои да се реши какви ще бъдат границите на консумацията на ниска цена, като се вземе предвид дали домакинството се отоплява на ток. „Те вероятно ще са динамични и няма да са нещо, което ще се фиксира. Всяка година ще се взема решение за следващите 12 месеца“, поясни той и припомни мнението си, че в момента
няма спешна необходимост от въвеждане на блок тарифите.
Той опроверга слуховете за предстоящ режим на тока и ги нарече спекулации, защото България произвежда почти 2 пъти повече електроенергия, отколкото се консумира у нас. По думите му, не е реалистична хипотезата да спрем износът на ток.
Относно цените на топлоенергията за бита, Тодоров обясни очакваното високото поскъпване с нарастването на цените на природния газ през последната година. „За разлика от електричеството България не произвежда газ. Докато не осигурим 4 неща ще има и риск с доставките на газ за топлофикациите. За да се осигури евтин газ за страната, „Булгаргаз“ трябва да подпише поне още два дългосрочни договора за доставки на природен газ (не само с „Газпром“ и Азербайджан - б. а.). В момента на пазара има достатъчно газ“, смята Тодоров и добави, че се
водят преговори за дългосрочен договор за доставки на втечнен газ.
„Също така дължително трябва да се напълни по-бързо хранилището в Чирен, като се изиска фирмите купили капацитетите за тази цел за изпълнят своите задължения. „Булгаргаз“ имат такъв механизъм да ги принудят и, ако трябва помощ от комисията, ние ще дадем задължителни указания, за да могат да се базират на някакъв правен документ. Третото нещо е да се пусне по-бързо интерконекторът с Гърция (IGB)“, добави той. По думите му газопроводът вече има всички лицензии и сертификати, нужни за да заработи. Той смята, че още на 1 юли този газопровод ще бъде сертифициран от Еврокомисията. Всичко е в ръцете на строителите. „Когато заработи интерконекторът ще можем да получаваме около една трета от нужните на България количества природен газ“, уточни той. „Ако осигурим другите две трети от 2 други източника, то страната ни ще бъде осигурена за следващия отоплителен сезон“, смята Тодоров.
На въпрос какъв газ в момента потребяваме, шефът на КЕВР поясни, че у нас влиза синьо гориво от различни точки и в нашата газопреносна система се смесва. „Всякакъв газ има – азерски, руски, втечнен (регазифициран - б. а.), турски. Важното е да се знае, че „Булгаргаз“ имат задължението да внася метана за битовите потребители и те го правят засега успешно“, поясни Тодоров.
„В момента най-евтиният газ, който получаваме е от Азербайджан. Внасяният от САЩ втечнен газ е по-евтин от руския, който бихме получавали в момента, макар и с малко. Задължително е да си осигурим цялото количество договорено от Азербайджан, за да може едни поне 30% от газа у нас да бъде на сравнително ниска цена. Истината е, че дори на този газ цената му в последните месеци се повдига, но
все още е далече от цената руския и на втечнения.
За втечненият проблемът, не е, че е скъп по начало, а защото се купува на момента. За това дългосрочните договори както за електричество, така и за газ, са единственият механизъм за да се даде дългосрочна сигурност както на доставките, така и стабилност на цените“, поясни той и добави, че за синьото гориво тези договори трябва да със срок от поне 5 години.
На въпрос дали трябва да се преговаря за нов договор с „Газпром“ Тодоров даде лично мнение, че това не бива да се прави. „С един контрагент, който има дългосрочен договор и от днес за утре ти казва, че повече няма да доставя, каквото и да договориш, то ти може да си изложен на същия риск. Каквото и да договориш то може да не е вярно на следващия ден. Аз
не бих сключил договор с такъв контрагент повече“,
добави той. Председателят на енергийния регулатор прогнозира, че цената на природния газ догодина ще бъде много по-ниска.
Във връзка с очакваното от 1 юли решение за цените за следващите 12 месеца Тодоров обясни следното: „Ако един потребител е плащал за ток 100 лв. на месец, сще плаща 103 лв. За парно повишението е от 100 на 139 лв. Ако НС прояви зрялост и гласува промените в бюджета, Закона за енергетиката и данъчните закони, с падането на ДДС до 9%, ще се плаща 126 лв.“
Шефът на КЕВР смята, че лошото финансово състояние на столичната топлофикация не е заради скъпия газ, а от лошо управление или по-точно политическата намеса през последните 20 години. “Промените в Закона за енергетиката целят да решат проблемите с високите цени на свободния пазар на тока за бизнеса, като свръхпечалбите на енергодружествата още същия месец да се трансформират в компенсации. Второто нещо е въвеждането на дългосрочните договори“, припомни той.
Във връзка с поскъпването на водата председателят на регулатора смята, че това неминуемо.
