Резервният фонд на пенсионната система, т.нар. Сребърен фонд, е нараснал за една година с около 200 млн. лв. В края на май средствата в него достигат 3.45 млрд. лв.
Това се случва 15 години след създаването на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, каквото е пълното име на фонда. При учредяването му през 2007 г. очакванията бяха за този период във него да има над 10 млрд. лв., които да послужат за буфер при проблеми с допълването на парите за пенсии с трансфери от държавния бюджет заради недостигащите вноски на осигурените лица. Идеята бе фондът непрекъснато да се пълни с приходи от приватизация, концесии и бюджетни излишъци, а средствата да се множат, като се инвестират разумно - съгласно ясна стратегия.
31 май е крайната дата, в която в Сребърния фонд, трябва да постъпят средствата от концесии и приватизация от предходната година. Обикновено държавата прави вноските в последния възможен месец. Справката на МФ показва, че през май са постъпили 93,47 млн. лв. приходи от концесии, отчетени по бюджета за 2020 г. и едва 1,07 млн. лв. постъпления от приватизация, също от 2020 г. Още 1,11 млн. лв. са постъпления от глоби и неустойки, свързани с нарушения на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
В Сребърния фонд постъпват и средства по линия на осигуряването - изборът дали да правим вноска за втора пенсия в частен универсален фонд или изцяло в НОИ. През май постъпленията от прехвърлени партиди на осигурени лица, които са се отказали от универсалните фондове, са 15,36 млн. лв. Тези средства обаче не са предназначени да се трупат в Сребърния фонд - те се прехвърлят в държавния фонд "Пенсии", когато осигурените лица-титуляри се пенсионират. Така например през миналата година 31.6 млн. лв. са пренасочени от Сребърния фонд към фонд "Пенсии" в НОИ.
Няколко са причините за бавния темп на акумулиране на средства в Сребърния фонд. Първо, приватизацията напълно затихна през годините, но дори и когато все още имаше продажби на държавно имущество, правителствата отклоняваха за други цели приходите от раздържавяване. Така през 2010 г. първото правителство на Бойко Борисов измисли създаването на Държавната консолидационна компания (ДКК) с цел парите от приватизацията на държавни дружества да постъпват в нея, а не в Сребърния фонд. При третото правителство на Борисов ДКК вече се превърна в мастодонт, който събра десетки държавни дружества под шапката си, чрез които без никаква прозрачност харчи стотици милиони левове публични средства. Пример за това е "Монтажи" - дружеството, което тези дни стана скандално известно с ремонта на язовири, които стоят празни.
Освен това с изрични текстове в закона за държавния бюджет също се заобикаля правилото пари от концесии да влизат в Сребърния фонд. Най-пресният пример - тази година авансовата концесионна такса от летище София в размер на 660 млн. лв. отиде за покриване на бюджетния дефицит през март вместо в гаранционния пенсионен фонд.
От създаването си до днес парите, които постъпват в Сребърния фонд, стоят на депозит в БНБ и никога не са били инвестирани в други финансови инструменти, които носят доходност. В първите години престоят им централната банка носеше минимална лихва, после от 2014 г. тя стана 0%, а от 2017 г. е отрицателна - минус 0.1%. Оттогава, за да не се ощетява фондът, тази загуба се покрива от централния бюджет.
