Туристическият сектор настоява за удължаване на кредитния мораториум, тъй като развитието на COVID-пандемията не позволява още дълго време голяма част от фирмите да възстановят своята работа.
"Искаме отсрочването на заемите към търговските банки да бъде удължено с още 12 месеца, защото секторът е изправен пред фалити, които лавинообразно ще повлекат и други сектори в страната", заяви пред Нова тв Полина Карастоянова, изп. директор на Националния туристически борд.
Бордът призовава БНБ да проведе разговори с Европейската централна банка и да издейства удължаване на кредитния мораториум, така както вече били направили Хърватия и Гърция.
У нас временният мораторум върху банковите заеми бе една от първите антикризисни мерки, предприети в началото на COVID-пандемията. Тя бе въведена в началото на април, като фирмите и гражданите можеха да подават заявление за отсрочване заемите си до края на юни. Впоследствие този срок бе удължен до края на септември. Гратисният период, за който фирмите и гражданите може да замразят връщането на заемите, е до 6 месеца. Това означава, че за първите възползвали се от тази възможност, кредитната ваканция вече е свършила, а за последните - отсрочката изтича в края на март 2021 г.
Както вече е известно над 13 100 фирми и над 93 300 граждани са одобрени за отсрочване на задълженията на обща стойност от 9 млрд. лв. Още през лятото председателят на Асоциацията на банките в България Петър Андронов прогнозира, че 10-15% от тях няма да са в състояние да започнат да се разплащат редовно след 6 месечната отсрочка и е възможно да се мисли за ново отсрочване.
Туристическият бранш е изправен и пред нова драма - Европейската комисия отвори тези дни наказателна процедура срещу България за нарушение във връзка с компенсациите за провалени пътувания заради коронакризата. Брюксел настоява България спешно да поправи закона си и да даде възможност на потребителите веднага да получат парични компенсации за отменените почивки, а не в срок до 12 месеца, както е в момента. В противен случай, наказателната процедура може да стигне до дело срещу България пред Съда на ЕС.
Промяната на закона обаче означава масови фалити на туроператори, които не са в състояние да възстановят парите на клиентите си дори през март-април догодина, когато изтичат 12-те месеца отсрочка. Затова сдруженията на туроператорите поискаха от финансовия министър целева помощ от 155 млн. лв., с която да се разплатят с клиентите. Засега не е известно дали след новата актуализация на бюджета за тази година може да се отдели подобна сума.
БУФЕРНА ЗОНА
Близо 5000 легла в хотели в цялата страна може да осигури секторът за хора, които трябва да бъдат под карантина, заявиха от Националния борд по туризъм. "Тези хотели може да служат като буферна зона между здрави и болни с коронавирус, като форма на превенция", обясни Полина Карастоянова. Бордът предлага в тях освен карантинирани да бъдат настанявани също така медици и други командировани служители от РЗИ и полицията.
Първоначалната идея на вицепремиера и министър на туризма Марияна Николова бе в хотели да се настаняват болни в лека форма с коронавирус, като по-удачен вариант от изграждането на полеви болници. Дори Николова увери, че още в четвъртък ще представи списък с хотелите, на които държавата ще поеме издръжката. От бранша веднага посочиха, че престоят на такива болни в хотелска стая излиза два пъти по-евтино от едно болнично легло. Засега от здравното министерство не са подкрепили идеята хотели да се превърнат в болници.
"Предстои да обсъдим със здравното министерство и здравната каса как ще се плаща на карантинните хотели", заяви днес Карастоянова. От Националния борд по туризма припомнят, че за командировани в столицата полицаи държавата плаща по 40 лв. на вечер във висококатегорийни хотели.
