Тази година отбелязваме т.нар. Ден на данъчната свобода на 13 май, обяви Институтът за пазарна икономика. Датата е символична и показва колко дни трябва да се трудят българските данъкоплатци, за да осигурят приходите, планирани в хазната за съответната година.
Оказва се, че през 2024 г. трябва да работим за бюджета 134 дни. Експертите на ИПИ обясняват как са изчислили това: Държавният бюджет се основава на прогнозата, че икономиката ще произведе стоки и услуги за 206 млрд. лева и че . консолидираните приходи ще са 75.3 млрд. лева. Като се знаят тези данни, излиза, че средно българите ще изработват по 392 млн. лв. на ден, което означава, че са необходими 134 дни труд за попълване на хазната.
"Така, като отчетем и факта, че годината е високосна, своеобразният Ден на данъчна свобода настъпва днес - 13 май е условната дата, на която бихме попълнили държавната хазна, ако всичко, което изработваме от началото на година, отива само в полза на бюджета", поясняват от ИПИ.
Още за "Деня на данъчната свобода"
При калкулациите следва да отчитаме и големия бюджетен дефицит в последните години. През 2024 г. консолидираните държавни разходи са предвидени в размер на 81,5 млрд. лв., което означава, че дефицитът в държавните финанси се очаква да достигне 6,2 млрд. лв. Тази сума се равнява на 11 допълнителни дни, в които икономиката трябва да работи само за бюджета, ако искаме да няма дефицит и да покрием всички разходи без да теглим нов дълг. В средносрочната бюджетна прогноза е заложен дефицит в размер на 6-7 млрд. лв. и през 2025 и 2026 г., така че темата за устойчивостта на бюджета, размера на държавния дълг и лихвите по него ще бъде особено актуална в следващите години.
Как се пълни бюджетът
Според разчетите за 2024 г. косвените данъци ще донесат общо 25,5 млрд. лв. - 18,6 млрд. лв. ДДС, към 6,5 млрд. лв. акцизи и под 400 млн. лв. мита.
Очакваните постъпления от преки данъци са 12,9 млрд. лв. - 7 млрд. лв. от облагането на доходите на физическите лица и 5,9 млрд. лв. от корпоративните данъци.
Приходите от социално и здравно осигуряване достигат 17,7 млрд. лв. - от тях 12,8 млрд. лв. са вноски за общественото осигуряване (пенсии, общо заболяване и майчинство, безработица и т.н.) и 4,9 млрд. лв. вноски за здравно осигуряване.
Описаните дотук приходи покриват над 2/3 от бюджетната рамка. Други значими приходоизточници са имуществените данъци – близо 1,6 млрд. лв. приходи, и различните неданъчни приходи - в т.ч. 3,5 млрд. лв. приходи от такси, 1,8 млрд. лв. приходи и доходи от собственост и 2,5 млрд. лв. от продажбата на активи.
Към неданъчните приходи трябва да добавим и 660-те млн. лв. годишна вноска от БНБ.
Важна роля в бюджета играят помощите, като трансферите от ЕС се очаква да достигнат над 7 млрд. лв. Това са средства, които в голяма си част финансират капиталови разходи в бюджета, тоест подкрепят публичните инвестиции. Близо 9% от общата бюджетна рамка се финансира от ЕС.
Финансиране на разходите по консолидираната фискална програма през 2024 г. (млн. лв.)
Рисковете
Въпреки че през 2024 г. наблюдаваме нормализиране на бюджетната процедура – има приет бюджет, списък с инвестиционни проекти и правила за ключови бюджетни показатели (например формулата за определяне на минималната заплата), фискалната политика продължава да бъде поставена под сериозен натиск, коментират икономистите от ИПИ.
Тези рискове допълнително се усилват от новата вълна на политическа нестабилност, която поставя въпроси както за изпълнението на бюджета, така и за курса на фискалната политика след парламентарните избори. От макроикономическа гледна точка е време да се постави фокус върху политиката по разходите, която да се ориентира към постигането на резултати и да овладее автоматичното нарастване на разходната част без реално да се постига напредък в ключови публични сфери.
В краткосрочен план изглеждат най-опасни решенията за субсидии или данъчни преференции за стотици милиони, които зачестяват в последните години и месеци. Връщането на икономиката към ниска инфлация означава, че приходите вече ще зависят от събираемостта, а в по-общ план – от ръста на инвестициите, доходите и потреблението. Това вече се вижда в текущите данни за изпълнението на постъпленията от данък върху добавената стойност. Всичко това е част от същинския дебат за устойчивостта на бюджета, свиването на дефицита и създаване на подкрепяща растежа данъчна среда, какъвто, впрочем, политическите партии дължат на гражданите преди предстоящите избори.
