Драстично завишение на таксите, които държавата събира от хазартните оператори, изненадващо гласува днес бюджетната комисия в парламента. Идеята е с тях да бъдат финансирани куп нови предложение за повече разходи в държавния бюджет, появили се между първо и второ четене на Закона за държавния бюджет за 2024 г. Допълнителните харчове са основно за увеличение на заплати в държавните ведомства, както и за финансиране на ремонти и строежи на публични институции.

Въпреки всеобщите критики, че проектобюджетът е много раздут и с голям дефицит, депутатите бяха предложили над 50 идеи за повече харчове между първо и второ четене на бюджета. Източници за финансиране на тези допълнителни разходи обикновено в депутатските предложения беше орязване на капиталовата програма или завишение на данъчните приходи.

Лидерите на трите партийни формации, които крепят правителството - ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС, обаче прокараха изненадваща законодателна промяна за осигуряване на повече приходи в хазната, с които да финансират многобройните си предложения за допълнителни харчове, които бяха приети без проблем от комисията.

Бойко Борисов, Кирил Петков и Делян Пеевски предлагат тройно, а на места четворно завишение на таксите по Закона за хазарта. Наред с това се очакват и по-големите приходи от ДДС от затегнатия от октомври месец насам контрол върху търговията със стоки с висок фискален риск.

Заседанието на комисията се проведе, без да е публикуван на сайта на НС текстът, който депутатите гласуваха. Поради тази причина не е ясно и с колко се завишава разходната част на бюджета вследствие на предложенията на трите формации от управляващата коалиция, и които се очаква да бъдат гласувани без проблем. Накратко част от тези промени бяха представени от Венко Сабрутев от ПП-ДБ, Теменужка Петкова от ГЕРБ и Йордан Цонев от ДПС. По груби сметки разходите се увеличават с 200-300 млн. лв. над първоначалния вариант на бюджета, приет на първо четене.

РЯЗКО НАГОРЕ

Тройно и четворно завишение на таксите, които държавата събира от организаторите на хазартни игри, се предвижда в изменение на Закона за хазарта в преходните и заключителните разпоредби на закона за бюджета за 2024 г. Единственият коментар в бюджетна комисия по това предложение бе направен от председателя на комисията Йордан Цонев, който заяви: "Финансовото министерство смята, че едва ли някой ще има нещо против повишение на таксите за хазарта. Те не са пипани повече от 10 години". В процеса на гласуване на новите такси финансовият министър Асен Василев съобщи, че от тях се очакват 200 млн. лв. повече приходи догодина.

За поддържанета на лиценз за организиране на хазартни игри като традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и игри със залагания върху случайни събития вече ще се събира еднократна такса от 300 хил. лв. и променлива от 20% върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби.  В момента за тези видове хазартни игри таксата за поддържане на лиценз е 15 на сто върху стойността на направените залози за всяка игра.

За издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания се предлага държавната такса от 100 хил. лв. да стане 400 хил. лв. плюс 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби

От 100 хил. на 300 хил. се вдига таксата за издаване и поддържане на лиценз за игри в игрално казино със срок на лиценза 5 години, а за лиценз от 10 години се вдига от 200 хил. лв. на 600 хил. лв.

Три пъти се вдига таксата за поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години - до 75 хил. лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и до 150 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. 

В Закона за корпоративното подоходно облагане се предлага данъкът върху хазартната дейност за игрален автомат в игрална зала и игрално казино, съответно всяко игрално място от него - да нарасне от 500 на  800 лв. на тримесечие.

ЩЕДРОСТ

Както вече е известно сектор "Култура" ще получи допълнително финансиране от 68 млн. лева догодина. Те са насочени за издръжката на театри, музеи, галерии, библиотеки, читалища, професионални ансамбли, Национален фонд "Култура" и други програми на Министерство на културата, както и за повишаване на заплатите в Министерството на културата.

Допълнително средства са предвидени още за повишение на заплатите в БАН, НСО, Сметната палата, Агенция "Пътна инфраструктура", Държавна агенция "Архиви", задграничните представителства на МВнР. 

Конституционният съд ще получи още 7 млн. лв. за закупуване на нова сграда, МВР - още 20 млн. лв. за ремонт на общежития, а Министерството на иновациите - 10 млн. лв. за програми за насърчаване на инвестициите и преместване на Българската агенция за инвестиции.

Сред допълнително гласуваните днес средства са и 37 млн. лева за изграждане на център за киберсигурност в ДАНС, както и 5 млн. лв. за  създаване на фонд "Стамболов", за който има идея още отпреди две години - държавата да финансира обучението на български студенти във водещи университети в чужбина, ако след това се върнат да работят у нас. Бяха одобрени и 500 000 лв. за оборудване на детски онкоцентър, младежки центрове и за регионалните центрове на БТА.

Повече пари ще има и за вероизповеданията, тъй като се предвижда субсидията за едно лице да се вдигне от 10 на 15 лв. Субсидията за БЧК се повишава с 5 млн. лв.