Вносът на украински слънчоглед остава блокиран, въпреки че забраната формално отпадна в края на ноември. По данни на Сдружението на преработвателите на растителни масла и маслопродукти доставки от Украйна все още няма.
Затова е изненадващо предупреждението на министъра на земеделието Кирил Вътев към украинския му колега Микола Солски от миналата седмица, че при този засилен внос на слънчоглед с баржи по река Дунав скоро лимитът, необходим за нуждите на българските преработватели, ще бъде достигнат и може да доведе до прекратяване на вноса от Украйна.
Лицензионен режим
От началото на декември забраната на внос на украински слънчоглед, бе заменена с лицензионен режим. Разрешителните за износ се издават от украинското министерство на икономиката, като уговорката е веднъж седмично украинската страна да предоставя на нашето Министерство на земеделието и храните (МЗХ) информация за получените заявления за износ. Целта е контрол върху вноса, за да не бъде залят българският пазар от украинско семе и това да застраши реализацията на българското производство.
Същият лицензионен режим бе въведен и за износа на пшеница, царевица и рапица от Украйна за България. От земеделското министерство обявиха, че всяка седмица ще публикуват данни за поисканите лицензи с количествата и цените.
От сайта на Министерството на земеделието е видно, че подадените от 4 декември насам заявления за износ на слънчоглед от Украйна са доста скромни като количества. Подадени са само шест искания за лицензи - един за 3500 тона рапица, два за общо 1500 тона царевица и три лиценза за общо 2600 тона слънчоглед. Не е ясно дали украинското министерство на икономиката е издало тези лицензи и дали тези количества вече са доставени в нашата страна.
Както е известно, българските заводи за преработка на слънчоглед имат много по-високи капацитети, отколкото може да осигури родното производство. При средна реколта на български слънчоглед от около 2 млн. тона, общият капацитет на заводите за преработка е над 4 млн. тона.
Не е ясно за какви лимити за внос от Украйна говори министър Кирил Вътев, защото земеделското министерство не въведе квота, както предвиждаше първоначално. (При вдигането на забраната за внос на украински слънчоглед в началото на декември зам.-министърът на земеделието Александър Йоцев представи пред земеделската комисия в парламента разчети, според които страната ни може да внесе от Украйна до 923 хил. тона слънчоглед, 23 хил. тона пшеница, 18 хил. тона царевица и 18 хил. тона рапица.) МЗХ дори се канеше да въведе квоти за украински слънчогледово олио, сухо мляко, пчелен мед, замразени малини и рафинирана захар, но явно се отказа, защото темата повече не бе повдигната.
"Опитваме се вече цял месец с украинските ни партньори да изясним може ли да изнасяме, но нищо не се получава. Едва в края на декември от МЗХ измислиха, че трябва да информират украинската страна за допустимостта на всяко искане за износ на украински слънчоглед. Поставят всякакви сложни механизми, за да затормозят процеса да се купува слънчоглед от Украйна", посочи за "Сега" Яни Янев, председател на сдружението на преработвателите на слънчоглед.
Складовете пълни
В същото време българските производители продължават да не продават своята суровина, в очакване на повишение на цените, след като тазгодишната реколта е с висока себестойност заради ниските добиви вследствие на сушата. Продажбите на вътрешния пазар са доста скромни и в момента количеството непродаден слънчоглед в складовете е 1.3-1.4 млн. тона по данни на преработвателите.
"Ако така вървят нещата - да няма внос на по-сериозни количества отвън и нашите производители да не продават, след един-два месеца ще спрат предприятията за олио", казва Янев.
В момента големите заводи работят с много намален капацитет заради липсата на достатъчно суровина. А тя идва от спорадичните сделки на вътрешния пазар, а също от внос от Румъния и Молдова, които са единствено възможните в момента външни пазари, казват преработвателите. Ако големите заводи не са натоварени поне на 50-60%, то тяхната продукция не може да се конкурира след това на външните пазари. А основните конкуренти са отново украинското и руското олио.
Цени
Цените на слънчогледа остават стабилно на нивата от есента, макар че за кратък период е отбелязан лек ръст, но след това отново е коригиран надолу. Цените обаче зависят и от качеството на слънчогледа - дали е с 40% или 44% масленост, а тази година българската реколта е с по-лоши показатели.
От друга страна Украйна също няма много голям интерес да изнася, защото те имат достатъчно мощности за преработка - 18 милиона тона, а производството на слънчоглед е 14 млн. тона, казва Янев. Според него изобщо не може да се говори, че Украйна изнася слънчоглед на дъмпингови цени, защото те също следват международните. От публикуваната справка на МЗХ е видно, че поисканите до момента три лиценза за износ на общо 2500 тона украински слънчоглед са на цена 390-400 долара на тон доставени на място и 300 долара франко превозвача.
"Ако техният слънчоглед не дойде тук, той ще отиде някъде другаде. Украинците дори предпочитат да го преработят и да го изнесат като олио. Миналата година изнесоха 5.4 млн. тона олио, което също се отрази на цената на нашия слънчоглед", казва Янев.
Интересно е да се отбележи, че ако за вноса на украинския слънчоглед има пречки, то вносът на украинско слънчогледово олио у нас е напълно свободен. В момента обаче в търговската мрежа има доста големи количества румънско олио, което се продава на доста ниски цени около 3 и дори под 3 лв. за литър.
