Министерството на земеделието и храните целенасочено работи против интересите на българските преработватели. Непрекъснатият икономически и лобистки натиск от страна на земеделските производители не позволява на правителството да предприеме справедливи решения спрямо всички отрасли, които разчитат на земеделски суровини. По този начин подкрепя политика на бавно задушаване на една от големите и успешни преработвателни промишлености, в които България е на едно от водещите места в света, но може би ще стане поредната, за която ще говорим в минало време.

Това се казва в позиция на Сдружението на производителите на растителни масла по повод невъзможността вече почти цяла година да внасят слънчоглед от Украйна. Сдружението упреква агроминистерството, че спирането на вноса се е превърнало в негова първа грижа през последната година.

След временната забрана от пролетта на 2023 г., която след това бе удължена, вносът на зърнени и маслодайни култури от Украйна е свободен от 1 декември 2023 г.  Въпреки това до момента няма нито един одобрен лиценз за внос от Украйна в България, посочват от преработвателите на слънчоглед и рапица. Украинските износители се позоваха на предизвикан от българската държава форсмажор и отмениха договорите си за доставка на слънчоглед и рапица, предназначени за българската преработвателна промишленост, обяснява Яни Янев, председател на сдружението.

В същото време правителството се среща днес за пореден път с недоволните зърнопроизводители, за да договарят нови "украински помощи" за тази година, а също и да изготвят обща позиция пред Брюксел за въвеждане на ограничения за украинския внос. 

Производителите на олио предупреждават, че също са готови на протести и стачни действия, ако вносът на слънчоглед от Украйна не се отблокира. От позицията им става ясно, че българските производители на слънчоглед отказват да продават големи количества с намерение за реализация в следващата кампания. При липсата на суровина преработвателните предприятия ще започнат да затварят още тази пролет.

Използването на ограниченията за внос от Украйна като опит да се потушат исканията на земеделските стопани не е решение на техните проблеми, казват преработвателите. Те посочват, че проблемът е високата себестойност на българската земеделска продукция в настоящата кампания поради високите разходи за производство и ниските добиви. Това е довело до неконкурентноспособност спрямо производителите в Русия и Украйна и ниските цени на външните пазари. И добавят: На българското земеделие са му необходими решения, които повишават конкурентноспособността му, а не такива, които целят единствено да компенсират тази неконкурентоспособност. 

Производителите на олио опровергават и мотива за всички тези ограничения - "да се предотврати повторна заплаха за родното производство на зърнени и маслодайни култури".

"Бихме искали да подчертаем, че в нито един момент не е съществувала заплаха за българското земеделие, продиктувана от вноса от Украйна, напротив, именно десетмесечната забрана за внос на слънчоглед в страната, доведе до:

• Забавяне в продажбата на произведения от българските земеделски производители слънчоглед, поради ниските цени на международните пазари и липса на очаквания ефект за изкуствено увеличение на вътрешните цени за изкупуване;

• Очакванията за покачване на цената на слънчогледа на вътрешния пазар отново не се оправдаха, напротив тя падна по-ниско след момента на въвеждането на забраната, в синхрон с движенията на международния пазар;

• Задържане на продажбите на български слънчоглед в очакване на по-високи цени доведоха до влошаване на качеството му поради лошо съхранение;

• Невъзможност за внос на слънчоглед от Украйна като най-голям източник на суровина и допълване на нуждите от суровина за българските преработватели. Производството на слънчоглед в Република България от реколта 2023 е 1,62 млн. тона, а нуждите на преработвателите са над 4 млн. тона на годишна база.

• Преустановена бе преработката в редица български заводи поради липсата на суровина;

• Въвеждане на различни механизми и увеличаване на административната тежест от страна на МЗХ, които единствено възпрепятстваха вноса на слънчоглед от Украйна;

• Пропусната преработка от над 1,5 млн. тона слънчоглед;

• Многомилионните инвестиции в преработвателни мощности в българските заводи са в застой, а те гарантират преработката на повече от 10 000 тона слънчоглед дневно. В тази връзка твърденията, че „1000 тона внос на ден е огромно количество и това застрашава реализацията на българския слънчоглед“ са абсолютно неоснователни", се посочва в позицията на преработвателите.