Първо сериозно изпитание предстои пред новия просветен министър - да одобри или не план-приема в университетите за 2023/24 г., подготвен от служебното правителство. Към него вече бяха отправени сериозни критики от различни страни - депутати, синдикати и работодатели, като от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) днес дори призоваха за промени лично премиера акад. Николай Денков. Засега от МОН обаче не дават ясни индикации за промени.
На заседание на просветната парламентарна комисия в средата на май стана ясно, че служебното министерство, ръководено от проф. Сашо Пенов, е зарязало досегашната политика по преструктуриране на приема в университетите - вместо да предложи повече студенти по технически и инженерни науки, от каквито икономиката ни изпитва сериозен недостиг, екипът му предложи за догодина увеличаване на бройките за масови направления като икономика, туризъм, национална сигурност и др. За сметка на тях пък е планирано намаляване на студентите по математика, информатика и компютърни науки, транспорт, здравни грижи (в което се обучават медицински сестри), както и проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми.
"Предложеното е обратно на потребностите на бизнеса и пазара на труда. Обратно на всичко, което правихме предходните години. За периода 2015-2021 г. намалихме приема в икономика със 73,6 %, в администрация и управление - с 80%, психология - с 57%, политически науки - с 62%, обществени комуникации - с 69%, право - с 40%. Не защото в тези направления няма търсене на специалисти, а защото имаме общ недостиг и начинът да обезпечим професиите, при които заради недостига на специалисти търпим най-големи загуби, е да ограничим професионалните направления, в които имаме най-висок процент нерационално търсене на висше образование. От друга страна увеличихме приема в инженерно-техническите, педагогическите, природо-математическите и аграрните професионални направления. Пазарът на труда и пазарът на висше образование са два отделни пазара с различна логика и мотивация на търсенето. Основен инструмент за тяхното обвързване е именно план-приемът. Без преструктуриране не е възможно", коментира във Фейсбук профила си бившият просветен министър Красимир Вълчев.
По думите му очевидно при изготвянето на приема са доминирали други съображения, но не и потребности на обществото и на икономиката. "Надявам се новото правителство да не одобри план-приема в този му вид и да продължи политиките, които провеждахме предходните години", казва той.
Бизнес
Призивът му се подкрепя изцяло от работодателите, които заявиха, че диалог с тях при подготвянето на план-приема е нямало, както изисква законът. "Всяка година правим препоръки към план-приема. При министър Вълчев работеше, последното заседание беше при министър Денков. От тогава досега на национално равнище диалог няма с министър Пенов. Няма диалог!", коментира Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал. Пред "Сега" вчера той посочи, че подготвят писмо лично до премиера акад. Николай Денков, с което настояват да спре предложения от служебния кабинет план-прием - според него следва още да се намалят направленията, които не дават добра реализация, като туризъм, обществени комуникации, икономика, филология, за сметка на инженерните и технически кадри, при които има ниска безработица и добри възнаграждения. "Подготвеното решение на държавния план-прием противоречи напълно на представените нужди на пазара на труда, което е в противовес и в нарушение на Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 - 2030 г.", пише в писмото, изпратено днес до премиера.
Синдикати
Същата е позицията и на синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ (ВОН), които изразиха възмущение от липсата на социален диалог със заинтересованите страни и изпратиха писмо до просветния министър. Оттам се позоваха на препоръките на премиера "за експедитивни и решителни действия" и поискаха от образователния министър проф. Галин Цоков бърза проверка на административни решения на служебния екип в МОН. Оттам настояват за проверка дали е спазено постановлението за подготовка на приема по условията и реда за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища съобразно списъците на приоритетните направления и на защитените специалности.
Другото искане е за проверка на правомерността за 4-месечното лишаване от държавна субсидия (от януари 2023 г.) на "Студентски столове и общежития" и неравното им третиране спрямо другите студентски общежития и столове, прилежащи към университети, които са редовно финансирани. От ВОН са сериозно притеснени и от недостатъчните средства, предвидени за висшите училища в бюджета за т.г., и от поне месец настояват за допълнителни 178 млн. лв., тъй като с разчетеното от служебния кабинет бюджетите на поне 4 университета ще светнат "в червено".
ОТГОВОРЪТ НА МОН
Намеренията на проф. Цоков засега не са много ясни. "Бях поставен под напрежение от гледна точка на това, че трябваше да подпиша приема, чието обществено обсъждане беше приключило на 5 юни. Комуникирахме с колегите и зам.-мин. проф. Петрова, че няма някакви проблемни ситуации от гледна точка на спазване на нормативните изисквания. Сега сме пуснали този проект за съгласуване с финансовото министерство. Това, което е смущаващо и за мен, е, че в някои професионални направления, които са свързани с професиите на бъдещето, няма нарастване на бройките, но това евентуално ще го комуникираме със становището на финансовото министерство и МС. Иначе други инструменти в момента нямам. Ако забавим подписването на приема, няма да прием в университетите на есен", заяви той пред "Сега". На изричен въпрос дали план-приемът ще бъде одобрен така, както е предложен, министър Цоков заяви, че трябва да трябва да дойде становище от МФ, тъй като той няма друга възможност. "Университетите вече знаят бройките, комуникирано е с тях, аз попадам в една такава ситуация и трябва да взема решението, което е най-добро за университетите. Ако могат да се изгладят някои неща, уверявам ви, ще бъдат изгладени с екипа", посочи той.
Запознати коментират, че забавяне в приема има така или иначе - по закон той следваше да се утвърди до 30 април, така че евентуално ново забавяне с няколко дни едва ли ще е проблем за приема като цяло в университетите. Според тях при желание промените биха могли да се направят за три дни. "Не е вярно, че няма да има прием, ако се направят промени. На някого явно не му се работи. Вероятно МОН разчитат на МФ да им върне проекта със забележка, за да го оправят, коментира експерт. По думите му министърът следва да отчита не кое е най-доброто за университетите, а да съблюдава обществения интерес.
