Българските четвъртокласници са на 14-о място по математика и природни науки сред 59 държави. По математика средният им резултат е 530 т., при средно за останалите страни - 503 т. По природни науки средно нашите ученици са изкарали също 530 т., а връстниците им по света - средно 496 т. Това показват резултатите на четвъртокласниците на международното изследване TIMSS 2023 г., представено днес в министерството на образованието.
Най-добри, традиционно, са резултатите на учениците от Сингапур - 615 т. по математика и 607 т. по природни науки. На дъното е Южна Африка с 308 т. по природни науки и 362 т. по математика. България в това издание на TIMSS подобрява резултатите си и е над средното ниво и по двата предмета заедно с държави като Финландия, Швеция, Чехия, като по математика дори изпреварваме с 1 т. финландските ученици.
Проучването TIMSS е с фокус върху математиката и природните науки и е проведено в 59 държави. То се прави на всеки 4 години от 1995 г. насам, а през 2023 г. България участва за трети пореден път. Проучването в нашата страна обхваща 4103 ученици от 153 училища в страната, както и техните 232 учители и родителите на 4073 от тях. 4-класниците ни са попълвали тестови книжки с 2 части със задачи - по математика и по природни науки. Всяка книжка съдържа по 23 задачи - с избираем отговор и със свободен отговор, като времето за решаване на всяка от тях е по 36 минути.
Математика
Ако през 2015 г. четвъртокласниците ни са имали средно по математика 524 т., а през 2019 г. - 515 т., то през 2023 г. резултатите им се покачват до най-високото досега ниво - 530 т. Така, те са над средното ниво от 503 точки, постигнато от останалите държави, с което се нареждат на 14-о място в света. Същият брой точки имат и учениците от Швеция и Чехия. С 1 т. по-добри се оказват българските 4-класници от финландските си връстници, с 5 точки по-добри от австралийчетата и с 6 т. по-добри от германчетата и датчаните.
Традиционно Сингапур е номер 1 по математика - с 615 т., следван от Китайско Тайпе, Корея, Хонконг и Япония. Турция доста е подобрила представянето си, като т.г. тя заема осмо място. На дъното е Южна Африка с 362 т., следвана от Кувейт - 382 т. и Мароко - 393 т..
Изследването разглежда постиженията на учениците на 4 равнища. Напредналото равнище (625 т.) е постигнато средно от 7% от учениците от останалите държави. За сметка на тях у нас цели 14% от българските ученици постигат това най-високо ниво, което означава, че децата могат да прилагат математическо знание при решаването на комплексни задачи и да се аргументират чрез факти и доказателства. Високото ниво (550 т.), което означава приложение на математическо знание при решаването на задачи, е постигнато от 45% от нашите ученици, при среден процент за останалите държави - 35 на сто. На средно ниво (475 т.), т.е. разбират основни математически процедури и ги прилагат в елементарни ситуации, са 74% от българчетата, при средно 70% за останалите.
Най-ниското ниво (400 т.), което означава, че учениците знаят само някои основни математически понятия и операции, е постигнато от 91% от българските ученици, при средно ниво от 91% за останалите страни. Това означава, че 9% от 4-класниците ни нямат елементарни математически умения, което е само 1% по-малко от 2019 г. В комбинация с повишения дял на силните ученици данните показват задълбочаване на ножицата между силни и слаби ученици у нас, което е един от най-големите ни проблеми.
Природни науки
По природни науки средният резултат в 4. клас на България се подобрява от 521 т. на 530 точки, като според този резултат отново заемаме 14-о място сред останалите държави.
Тук, напредналото равнище е постигнато от 17% от българчетата, за сметка на едва 7% от учениците от другите държави. На това ниво децата могат да прилагат природонаучно знание при изследване на явления и процеси и да се аргументират чрез факти и доказателства. На високо равнище са 48% от нашите ученици при 31% средно ниво за останалите държави - това са учениците, които прилагат природонаучно знание при обясняването на видими и абстрактни явления. Средното ниво е постигнато от 73% от нашите деца при средно за останалите 70%, а най-ниското равнище, което означава, че децата знаят някои елементарни понятия и закономерности от природните науки, е постигнато от 88% от българските 4-класници, при среден процент за останалите страни - 90 на сто. Т.е. 12% от българските 4-класници нямат минимума от знания от природни науки, което е с 1% повече от 2019 г., т.е. слабите ни ученици по природни науки се увеличават.
Семейство и социално-икономически статус
TIMSS разглежда няколко фактори, влияещи върху постиженията на учениците - семейство и семейна среда, училищна готовност, училищен климат и учебна среда и самооценка на учениците във възможностите им по математика и природни науки. За целта към изследването са разработени и въпросници за ученици, учители и родители, чиято цел е да изучат контекста, в който децата развиват способностите си - семеен, социален, училищен и този в класната стая. Тук данните са очаквани - колкото по-добри са семейната среда и учебната среда, толкова по-високи са резултатите на учениците.
Възможностите на семейната среда например се "измерват" през образованието на родителите и броя книги, с които разполагат вкъщи. С "много възможности", т.е. с родители с висше образование и над 100-200 книги у дома, са 34% от учениците ни (срещу 30% от останалите държави), като те изкарват средно 579 т. по математика и 587 т. по природни науки (средно за останалите съответно 544 т. и 535 т). С "достатъчно възможности" са 39% от нашите ученици (43% средно от останалите държави), като техните средни резултати са 541 т. по математика и 546 т. по природни науки. Учениците, които са от семейства с "ниски възможности", т.е. с родители с начално или основно образование и под 10 книги у дома, са 27% от учениците ни (22% за останалите страни), като те имат съответно по 457 т. по математика и 440 т. по природни науки. Т.е. разликата в резултатите на учениците от семейства с много възможности и от такива с ниски възможности е 122 т. по математика и 147 т. по природни науки.
Училищния климат пък се измерва през социално-икономическия статус (СИС). С по-висок социално-икономически статус са тези училища, в които повече от 25% от учениците с от семейства с висок социално-икономическа статус не повече от 25% са от семейства с нисък статус. 37% от учениците у нас идват от училища с висок статус, като те постигат средно 568 т. по математика и 575 т. по природни науки. За сметка на това учениците от училища с нисък социално-икономически статус у нас са 23%, като резултатите им са 459 т. по математика и 443 т. по природни науки. Или разликата в постиженията на учениците от училища с висок и нисък социален статус е 109 т. по математика и 132 т. по природни науки.
Последното издание на TIMSS от 2019 г. показа, че постиженията на българските 4-класници остават над средното ниво от 500 т. По математика те постигнаха 515 точки, което бе спад с 9 точки в сравнение с 2015 г., а по природни науки - 521 точки, или 15 т. по-малко. 13% от тях нямаха минималните знания и умения, които да покрият образователните стандарти по природни науки, а 10% - по математика. Тези проценти се увеличиха спрямо 2015 г., което показа разтваряне на ножицата между силните и слабите ученици.
Задачи
От МОН представиха някои примерни задачи по математика. В една от тях - на високо равнище - е казано, че Марта и Ивета играят на игра с 8 карти, на всяка от които са написани числата между 1 и 8. Те поставят картите с лицето надолу, така че да не се виждат числата върху тях. После всяка тегли по 2 карти. Печели тази, чиито карти имат по-голям сбор. Марта изтегля карти 8 и 2. Сборът им е 10. Ивета изтегля първо карта 4. Въпросът е може ли Ивета да спечели? Отговорът е "Да", но от ученикът се изисква да се аргументира и защо - защото тя може да изтегли карта 7 или карта 8.
В друга задача от напреднало равнище се казва, че в спортен център трябва да приберат 40 тенис топки и 10 футболни топки в торби. Всяка торба побира или 8 тенис топки или 2 футболни топки. Пита се кой от 4 дадени израза ще използва ученикът, за да пресметне колко торби са нужни за прибирането на всички топки. Посочените отговори са А - 40+ (10:2), Б - (40:2)+ (10:8), В - (40+8): (10+2) или Г - (40:8)+ (10:2), като верният отговор е последният.
Задача по природни науки от най-ниското ниво например е следната - Калоян разбъркал вряща супа в тенджера и оставил лъжицата в нея. По-късно той не могъл да я вземе, защото била много гореща. Въпросът е от какъв материал най-вероятно е направена лъжицата? А верният отговор е метал, който учениците следва да изберат измежду дърво, гума и пластмаса.
В друга задача от по-високо ниво е представен Сашо, който е болен от грип и си слага ръката на устата, като кашля, за да не разпространява вируси, които да заразят сестра му. Пита се как все пак вирусите може да достигнат до сестра му. Отговорът е "като я пипне с ръка", като от учениците се изисква да обяснят, че микробите и вирусите от кашлицата на Сашо могат да достигнат до сестра му чрез допир - директен контакт или докосване на предмет от двамата.
