Претоплената от Съюза на българските учители идея за въвеждане на мандатност за училищните директори разбуни духовете сред директорите у нас. "Работодателските организации в образованието (СРСНПБ) са силно притеснени от демонстративното и безпардонно включване на Синдиката на българските учители (СБУ) в политическите процеси на страната", написа във фейсбук председателят на организацията Диян Стаматов и директор на 119-то училище в столицата. "Недоумяваме какви са причините за такава припряност, за промяна точно на тези текстове от ЗПУО, в този изключително тежък за образователната и за здравната система в България момент", коментира в социалната мрежа и Асен Александров, председател на Сдружението на директорите в средното образование и директор на 51-во училище в София.
"Ябълката на раздора" се оказа писмо от Янка Такевa, председател на Съюза на българските учители, изпратено до учителите на 17 февруари. С него тя очаква от синдикалните членове да посочат в срок до 19 февруари дали все още искат въвеждането на мандатност за директорите, както и дали са съгласни въпросът да бъде включен в Меморандум, който КНСБ смята да връчи на политическите партии.
От съюза на работодателите в системата на народната просвета веднага реагираха остро и окачествиха исканията на СБУ като "демонстративното и безпардонно включване на Синдиката на българските учители (СБУ) в политическите процеси на страната". "Директорите на образователни институции недоумяват защо и как техните назначения трябва да бъдат обект на „предлагане“ на политическите партии, като категорично се противопоставят на подобни предизборни заигравания между политически субекти и синдикати", коментира Диян Стамаров във фейсбук профила си.
Същата позиция изрази и Асен Александров, който оповести позицията на сдружението след проведена видеосреща на представители на общинските му секции. "Недоумяваме какви са причините за такава припряност, за промяна точно на тези текстове от ЗПУО (закон за предучилищното и училищно образование - бел.ред), в този изключително тежък за образователната и за здравната система в България момент. Разочаровани сме от нежеланието на нашите партньори от СБУ да обсъдят предварително с нас подробностите около тяхното предложение, което буквално касае съдбите на хиляди български директори (дали след няколко месеца няма да бъдат оставени без работа, дори и най-добрите сред тях, защото поради конкурсния начин на назначение на директорите, до този момент, не съществуват временно заети учителски позиции в тяхното населено място, на които биха могли да се завърнат)", посочва Александров.
По думите му директорите са се обединили около тезата, че ако "изобщо съществуват някакви позитиви от въвеждането на мандатността на директорите, те са несъизмеримо по-малко от негативите". Именно поради тази причина, казва той, само преди 5 години в училищния закон беше приет текст, според който атестацията на педагогическите специалисти (директори и учители) да бъде инструментът, който да измерва качеството на тяхната работа и при необходимост педагогическите специалисти, които не се справят качествено със задълженията си да бъдат отстранявани от работа. "Бихме искали МОН да инициира спокойно и добронамерено обсъждане на законодателни промени в сроковете и инструментите за провеждане на атестациите на педагогическите специалисти", коментира още Александров, според когото липсата на необходимите професионални качества, а не политически или конюктурни съображения, следва да бъде единствената причина за смяната на кадри в образователната система.
ЗА И ПРОТИВ
Под постовете на двамата директори веднага е заформи дискусия "за" и "против". Мнозинството директори, а и учители, са против мандатността, тъй като не смятат, че с нея ще се реши проблемът с лошото ръководство на някои училищни началници. За целта според тях трябва да има механизъм за освобождаване на тези, които не си вършат работата както трябва. В тази връзка те дават за пример някои регионални управления по образованието, които дори след сезиране и недвусмислени доказателства за недобросъвестност или некадърност съответният директор не се освобождва. Други посочват, че вместо мандатност е нужна обективна оценка на директорите, каквато следва да даде заложената в закона атестация.
"Директорите, които наистина работят с грижа и разум, трябва да не бъдат възпрепятствани от мандатност, че да продължат да го правят", казва учителка. Според друга при мандатност първи постърпевши ще са именно добрите директори, затова и предлага при назначаването им да има 1 г. изпитателен срок, след който целият колектив да може да решава дали съответният шеф да остане на поста си. Не едно и две са и мненията, че 4 г. не са никак достатъчен период, за да може един директор да реализира визията си. За да осъществи някакви реформи пък, чиито резултати да са видими, са нужни поне 7 г., смятат от гилдията.
Има обаче и позиции в подкрепа на мандатността. "В болниците има мандатност от поне тридесет години. Това отдавна трябваше да се случи в училищата! Участвала съм в проекти за училищен обмен с няколко европейски държави. Те изпаднаха в шок, като разбраха, че в България може да си директор цял живот!", споделя преподавател във фейсбук.
