Медия без
политическа реклама

МОН за матурите: Усещането за лесно и трудно е субективно

Може да се спори дали "пожарникарският" въпрос в изпита в 4 клас е подвеждащ, смята министър Денков

"Когато става дума за математика, използването на изрази като “субективно усещане” е нелепо", смята учителят Нели Хинова
Илияна Кирилова
"Когато става дума за математика, използването на изрази като “субективно усещане” е нелепо", смята учителят Нели Хинова

"Усещането за "лесно" и "трудно" е твърде субективно и зависи от отделния човек, неговата мотивация и предварителна подготовка" - така отговарят от министерството на образованието на въпроса защо тазгодишната матура по избор по математика (т.нар. трета матура), държана на ниво профилирана подготовка, е доста по-лесна от втората задължителна матура по математика - също по профилирана подготовка. За казуса, който поставя в неравностойно положение хиляди ученици, които ще кандидатстват за университет с оценки от двете матури, съобщиха учители по математика пред сайта offnews.bg.

 

НОВОСТИТЕ

Припомняме, че т.г. имаше промени при матурите, произтичащи от въведеното преди няколко години силно профилирано образование в 11 и 12 клас, когато учениците учат предимно 3-4 избрани предмета (заедно с български, литература, математика, гражданско образование и спорт). По тази причина втората задължителна матура за зрелостниците т.г. бе по профилиращ предмет, т.е. на по-високо ниво (а не по предмет по избор, както бе досега). Първият задължителен държавен зрелостен изпит си остана, както и досега, по български език и литература - върху учебния материал от общообразователната подготовка в 11 и 12 клас.

Новости имаше и при допълнителните матури по избор - до 2 на брой, които учениците можеха да положат по свое желание - ако например искат да кандидатстват с този предмет в университет. Тук освен че се увеличиха предметите, по които могат да се явят на изпит по желание (включително и редки езици като японски, корейски и т.н.), младежите можеха да избират и типа допълнителна матура в зависимост от начина, по който са изучавали предметите - дали да е върху общообразователната подготовка, или върху профилираната.

 

МАТЕМАТИКАТА

На втората задължителна матура по математика т.г. са се явили 1500 ученици, показват данни на МОН. 67 ученици пък са избрали да държат т.нар. "трета" допълнителна матура по желание по математика на ниво профилирана подготовка, тъй като са изучавали предмета като профилиращ. 

"Когато сравних втория модул от втората матура с втория от третата - нищо общо като трудност! Третата е елементарна. Смешна работа!", казва пред offnews.bg преподавателката по математика във Втора немска езикова гимназия в столицата Ганка Симеонова. Тя е направила сравнение между задачите, като категоричното й заключение е, че задачите на двата изпита са неравностойни и с различна тежест - за разлика от оценките от двата ДЗИ, които са една и съща тежест, защото и двата са положени по математика, профилирана подготовка.

При кандидатстване в университет при балообразуването вузовете умножават оценката от двата изпита по един и същ коефициент - понеже и двата са държани на по-високо ниво. Така се оказва, че по-лесната трета матура може да ощети кандидатстващите с втора, по-сложна матура по математика. Това мнение споделя и учителят Нели Хинова в своя фейсбук профил, която смята, че правата на над 1500 зрелостници, положили изпит по математика на 20 май (втората матура) са грубо нарушени.

Хинова обръща внимание и на факта, че задачите и отговорите на третата матура по математика по желание (на 26 май т.г.) първоначално не бяха публикувани по подобие на първите две матури. "Те се пазят в дълбока тайна, за разлика от всички останали матури, проведени преди тази дата. Това породи у нас съмнение и ние направихме наше собствено проучване, което установи, че задачите от втори модул на пазената в тайна матура са в пъти по-лесни в сравнение с матурата, на която се явиха над 1500 зрелостници", казва тя и пита "кой се е явил на тази втора матура, в чия полза е извършеното нарушение и с чия благословия са действали всички участници в тази нечестна игра?".

На 6 юни все пак отговорите от държавните зрелостни изпити по желание по предмети от профилираната подготовка бяха публикувани в рубрика "Общо образование" на сайта на МОН, но само тези, на които са се явили повече от 10 зрелостници. На останалите 21 изпита са се явили между 1 и 9 младежи, като за тях МОН заяви готовност при желание да предостави индивидуален достъп до отговорите.

 

СУБЕКТИВНО

"Усещането за „лесно“ и „трудно“ е твърде субективно и зависи от отделния човек, неговата мотивация и предварителна подготовка. Не е коректно твърдението, че двата изпитни теста се различават съществено по сложността си. И в двата теста със задачите със свободен отговор се проверяват умения от познавателно равнище - аргументация в три от изучаваните задължителни модули - Геометрия, Елементи на математическия анализ и Практическа математика", казват от МОН. Оттам посочват, че резултатите на учениците, положили двата изпита, са съпоставими - средно около 70 т. "Не може да се търси пълно повторение на броя точки, защото на първата дата са се явили 1518 ученици, а на втората - само 67, при това само силно мотивирани зрелостници, които не просто се стремят да получат диплома, а избират да положат допълнителен - трети, изпит на ниво профилирана подготовка. Това показва, че изпитните материали на двата изпита в тяхната цялост, като комбинация от двете части, са добре балансирани", смятат оттам.

От МОН заявяват, че за напълно равнопоставени изпити може да се говори, ако се използва един и същи тест, макар че дори това няма да гарантира равнопоставеност на учениците, които се явяват в различни моменти. "Явяващите се на втория изпит зрелостници имат възможността да са видели и решили изпитния тест от първата дата", смятат от министерството. "Към подобна съпоставимост се стремят международните изследвания, в които обаче определен дял от изпитните задачи се включват непроменени при всяко следващо изследване. Това е причината само малка част от задачите, върху които работят зрелостниците, да се "разсекретяват" и да стават известни на обществото. В България постоянните настоявания за оповестяване на изпитните тестове ни лишават от подобни възможности и са една от причините за неравнопоставеност между явилите се на различни дати", обясняват оттам. И дават пример с дипломите на ученици, завършили обучението си в България в различни години - те включват оценки от матура по математика, положена при различни условия, т.е. не може да се търси равнопоставеност при всички тях.

"Когато става дума за математика, използването на изрази като “субективно усещане” е нелепо", смята Нели Хинова.

 

НА ПОЖАР

"Пожар" предизвика и един от въпросите на изпита по български език в 4 клас. Четвъртокласниците трябваше да отговорят на въпроса какво е значението на думата "пожарникар", след като преди това прочетат текст, засягащ темата. Оказа се, че отговорът "човек, който гаси пожари", записан от 88% от учениците, не е зачетен за верен от МОН. Според тях не всеки човек, който гаси пожари, е пожарникар, затова и правилният отговор е изисквал да се каже под някаква форма, че за пожарникаря гасенето на пожари е професия.

"Има нюанси в това какво се очаква от учениците. Естественият отговор е да кажем, че пожарникар е този, който гаси пожари, но той е непълен. Пълният отговор е, че това е човек, чиято работа е да гаси пожари, този, който може да потърсим на 112. От децата се търси в дълбочина дали разбират прочетеното", коментира просветният министър акад. Николай Денков пред Нова тв. По думите му в случая става дума за взиране в детайлите, а това дали въпросът е подвеждащ, е спорен.

"Когато едно нещо може да се обясни по няколко начина, но ти твърдиш, че има само един правилен, а всички други са грешни - това не е креативно, а догматично образование. Няма нищо по-вредно за развитието на мислещи и творчески деца от идеята, че за всяко нещо има само един правилен отговор", написа в своя профил директорът на 51 училище в столицата Асен Александров, който призова за отговор (един-единствен) на въпроса какво е учител - професия, упражнявана от хора, които преподават своите теоретични знания и практически умения на учениците; професия; човек, който работи в училище и преподава на децата; човек, който работи в училище; човек, който с думи, писания и личен пример учи другите на добродетели, призвание; будител; длъжност, или човек, който ти е пример за подражание.

По думите на министър Денков фактът, че 74% оценките на 4-класниците по български са отлични и много добри, показва, че тестът е добре балансиран - и с по-лесни въпроси, и с такива с по-дълбоки нюанси. Според него по-слабите резултатите т.г. на НВО в 4 клас се дължат на повечето задачи, изискващи логическо мислене и изразяване на мнение. По отношение на матурите резултатите според него са според очакванията, освен това не бива да се сравняват изпитите в 12 клас през тази и миналата година, защото всичко при тях е различно - форматът, скалата и т.н.

 

 

И тази година дванадесетокласниците изкараха дежурното "Добър 4" на първата задължителна матура по български език и литература (БЕЛ) - 4. е средната оценка на учениците, които са получили средно 52. точки от общо 100 (при 52. за м. г.

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Смятате ли, че изборните резултати предполагат създаването на стабилно правителство?