Медия без
политическа реклама

МВнР не дава бърза писта за чуждестранни студенти

Обучението у нас не е форсмажорно обстоятелство, което чуждестранният гражданин не е могъл да планира

Чуждестранните граждани у нас учат масово медицина.
Илияна Кирилова
Чуждестранните граждани у нас учат масово медицина.

Министерството на външните работи не смята да разрешава "бърза писта" за издаване на визи за чуждестранни студенти от трети страни - мярка, за която силно настоява Съветът на ректорите. Това става ясно от справка в сайта за обществени консултации относно промените в наредбата за условията и реда за издаване на визи, които бяха преди Нова година във връзка с Шенген и влязоха в сила преди дни.

От Съвета на ректорите са изпратили няколко конкретни идеи за промени в наредбата, чиято цел е да бъде създадена т.нар. "бърза писта" за издаване на визи за чуждестранни студенти. Мотивът им е, че започването на учебната година на българските университети е фиксирано и сроковете, в които нашите дипломатически и консулски представителства обработват и одобряват исканията за визи, значително надвишават разумните, при които потенциален кандидат-студент би избрал България като място за своето бъдещо обучение.

По принцип заявленията за издаване на виза за краткосрочно пребиваване трябва да се подават не по-рано от 6 месеца преди датата на планираното пътуване, лично или чрез упълномощен представител, с изключение на някои случаи - по хуманитарни причини и др. Тук ректорите са предложили от това изключение да се ползват и студентите, искащи виза във връзка с обучение във висше училище.

Логична мярка според тях е и улесняване на процедурите, като се допусне подаване на заявление за издаване на визи не само лично от висшите училища, където въпросните студенти са приети да се обучават. Това би могло да стане, ако се запише, че кандидатите се явяват лично за подаване на заявлението "освен в случаите, когато става въпрос за виза за обучение във висше училище", като в случаите, в които има сключен договор с външен доставчик на услуги, то могат да се ползват услугите на акредитиран търговски посредник или на почетен консул.

От Съвета на ректорите са апелирали и задължителното интервю да се провежда от компетентните органи при пристигането на студентите в България, а не преди това. От МВнР обаче са отхвърлили всичките им предложения.

 

Отказ

"Създаването на предложената от Съвета на ректорите "бърза писта"... е неприемливо, тъй като обучението на територията на страната по никакъв начин не е и не представлява извънредно или форсмажорно обстоятелство, което чуждестранният гражданин (кандидат-студент) не е могъл да предвиди и предварително да съобрази или планира", отговарят от МВнР. От там обръщат внимание, че в момента е предвидена ускорена процедура по вземане на решение за заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване на граждани на трети страни по реда на закона за чужденците от 20 календарни дни, което е значително по-благоприятен срок от общия, който е до 35 работни дни. 

Оттам посочват, че е невъзможно заявленията за издаване на визи да се подават от "легитимирани представители на висшите училища", тъй като при подаване на заявлението се събират и обработват лични данни, включително биометрични данни на кандидата. Освен това според МВнР не става ясно какви точно са тези "легитимирани представители на висшите училища" и липсата на нормативен акт, в който е уреден техният статут и функционални задължения.

 

Чуждестранни

Делът на чуждестранните студенти в България се удвои през последните 10 г. - от около 4% през 2013 г. до близо 9% от действащите студенти през 2024 г. Рейтингът на университетите за 2024 г. показа, че той е най-голям в направленията медицина (58% от действащите студенти), стоматология (47%) и ветеринарна медицина (31%). В още 4 професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са фармация (14%), транспорт, корабоплаване и авиация (13%), музикално и танцово изкуство (12%) и туризъм (11%). В рейтинга няма разбивка колко от студентите са от ЕС, колко от трети страни, но данни от 2022 г. показаха, че съотношението е около 3.5% към 4.2% в полза на тези от трети страни.

Експертите смятат, че потенциалът да привличаме студенти от ЕС е поизчерпан за сметка обаче на този за привличане на младежи от трети страни. Те цитират и факта, че средно в ЕС повече от 1/2 от чуждестранните студенти идват от Азия, Африка и Южна Америка, докато у нас 90 на сто са от Европа. Затова отдавна ректори настояват за целенасочена стратегия от държавата, административни облекчения и други мерки. От Съвета на ректорите наскоро обявиха, че ще подготвят национална програма за привличане на чуждестранни студенти в България, за чиято реализация ще очакват помощ от държавата.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата