За национални държави изпити, при които в един и същи ден и час възпитаниците на всички юридически факултети в цялата страна ще решават един и същи казус, следва да се готвят следващите право, както и бъдещите кандидати да учат тази специалност. Революционната промяна е предложена в проект за изцяло нова Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист", който предстои скоро да бъде публикуван от МП. Това става ясно от интервю на правосъдния министър Надежда Йорданова пред lex.bg.
"Единният държавен изпит е необходим, за да гарантираме, че студентите, които завършват "Право", отговарят на единен стандарт за преценка на качеството им. Държавните изпити имат оценка и трябва да сме сигурни, че "Отличен 6", "Добър 4" и "Среден 3" във всички факултети означават едно и също", заявява министърът. По думите й през годините министерството на правосъдието е завишило сложността на практико-теоретичния изпит за придобиване на юридическа правоспособност, но се е оказало, че "доста млади юристи не могат да го издържат". "Това е една червена лампа, която показва, че има проблем, който трябва да бъде решен. Юридическата професия е регулирана и с особено обществено значение, а и има юристи, които могат да я упражняват без да са придобили юридическа правоспособност. Така че трябва да вдигнем качеството и да въведем единен стандарт при държавните изпити", казва министърът.
Според проекта на МП изпитите остават по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки, като всеки от тях ще има писмена и устна фаза и ще се провеждат в две изпитни сесии - есенна и пролетна.
Писменият държавен изпит ще е анонимен и ще се състои в решаване на казус - ще се насрочва със заповед на министъра на правосъдието, а всеки студент ще го държи в университета, в който е учил. Ежегодно министърът на правосъдието ще утвърждава два списъка - с хабилитирани преподаватели и с представители на практиката, които могат да участват в провеждането на държавните изпити. Предложения за преподавателите ще правят факултетните съвети, а за практикуващите юристи - двете върховни съдилища и двете върховни прокуратури от собствените си редици и Висшият адвокатски съвет - на адвокати с най-малко 15 години юридически стаж.
Когато наближат държавните изпити, ще се тегли публичен жребий измежду всички в списъците и ще се сформира комисия, която ще разработва по три варианта на казус за трите писмени изпита. В деня на изпита в министерството на правосъдието ще се изтегля един от трите казуса и него ще решават всички студенти от всички факултети. За целта ще могат да ползват само нормативни актове. Продължителността на изпита ще е 4 астрономически часа.
Както и досега, до устен изпит ще се допускат само студентите, получили оценка "издържал" на писмения. Остава отворен обаче въпросът кога ще се провежда той. "Оказа се, че няма достатъчно хабилитирани преподаватели, за да може и той да е едновременно във всички факултети", обяснява Йорданова. Затова детайлите по сформирането на изпитните комисии ще бъдат изяснени след общественото обсъждане.
Юристите ще учат за правата на човека
Сред промените в наредбата е, че се засилва обучението по Право на ЕС - освен като отделна дисциплина, то ще трябва да се изучава и в рамките на всички останали дисциплини. Като задължителна дисциплина се въвежда и Защита правата на човека. "България за съжаление е на челните места на държавите, които не изпълняват повече от 5-10 години решения на Европейския съд по правата на човека. По-големият проблем е, че когато говорим за фундаментални човешки права, за фундаментални принципи, както на Европейската конвенция за правата на човека, така и на Правото на ЕС, срещам неразбиращи погледи. Не само на граждани, а и на юристи. Този дефицит не може да се преодолее само със специализирани курсове за работещите юристи. Става въпрос за ценности и те трябва да бъдат възпитавани", мотивира се министър Йорданова.
Повече часове
Новата наредба предвижда 2 нови задължителни дисциплини с по 75 часа хорариум - Защита правата на човека и Организация на правосъдието и правозащитните институции. Планирано е увеличаване на хорариума и по някои от познатите задължителни дисциплини. Административното право и процес се разделят и получават самостоятелен хорариум - вместо общо 150 часа, ще се учат 75 часа Административно право и 90 часа Административен процес (общо 165 часа). По-голямо е увеличението на хорариума при Правото на Европейския съюз, което вместо досегашните 75 часа ще се учи 120 часа. С 30 часа повече ще е обучението по Наказателно процесуално право - 165 часа. 90 вместо 75 часа ще е обучението по Вещно право. Хорариумът по Международно публично право скача от 90 часа на 105 часа, а този по Данъчно право - от 75 на 105 часа. За сметка на това се намалява хорариумът по две дисциплини - История на държавата и правото - от 90 на 75 часа и Финансово право - от 105 на 75 часа.
Догодина в право пак ще може да се влиза с матура
За специалност "Право" и през следващата академична година ще може да се кандидатства без приемни изпити, а само с оценки от матурите. Висшите училища могат да решат да приемат първокурсници само с една или две оценки от държавните зрелостни изпити (ДЗИ). Тази възможност регламентираха приетите наскоро от МС промени в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по право. Измененията са били подкрепени от деканите на юридическите факултети в страната, обясниха от МОН. Според становищата им е целесъобразно и през учебната 2022/23 г. да се запази начинът на прием от последните 2 г. - с оценките от матури, без приемни изпити по български и по история. Мотивите са свързани с "епидемичната обстановка и необходимостта да се сведе до минимум събирането на големи групи от хора на конкурсните изпити" - въпреки че в момента страната ни не е в епидемична обстановка. "В някои от университетите обаче ще е необходимо и явяване на приемен изпит", предупреждават от МОН, базирайки се на информацията за балообразуването във всички специалности във висшите училища за академичната 2022/2023 г., подадена до ведомството.
Според новата наредба на правосъдното министерство въпросът как точно да се влиза право остава отворен за общественото й обсъждане. По този въпрос мненията са разделени - една част от студенти и юристи смятат, че матурите са се доказали като добър вход за прием в право, според друга част - изпитът е по-добрият вариант, за да се отсеят най-мотивираните кандидати. Затова в проекта са предвидени два варианта - единият е с резултатите от зрелостните изпити, а вторият - с писмени конкурсни изпити, включващи "най-малко проверка на знанията по български език и способността за логическо мислене".
