Съдебната власт се управлява от юристи, завършили ограничен кръг университети. Най-престижният университет в юридическото образование - Софийският - логично "произвежда" най-много съдии и прокурори, но необяснимо на следващите места се нареждат Бургаският свободен университет и проверяваният от прокуратурата Югозападен университет, които са с доста по-слаби показатели за качество. Това показва проучване на Института за пазарна икономика "Юридическото образование и кадровата политика в правосъдието: анализ на образователните тенденции сред ръководните кадри".
Изследването проследява къде са завършили ръководните кадри в съдебната власт. За целта са използвани регистри и бази данни на официални институции за всички председатели на съдилища и административни ръководители на прокуратури към 2024 г., както и за членовете на осмия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) и третия състав на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). Данните са съпоставени с резултатите от рейтинговата система на висшите училища в България, по-специално за 9-те висши училища, които предлагат обучение по право.
Анализът показва, че юридическият факултет на Софийския университет има ясно изразена доминация - неговите възпитаници са с най-голям дял сред всички изследвани групи ръководни кадри. "Това е до голяма степен очаквано, отчитайки историческата роля на СУ като традиционно водещо, най-старо и престижно висше училище в юридическо образование, както и резултатите от рейтинга, в който е дългогодишен лидер. СУ е бил и единственият избор за юристи до края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век", посочват от ИПИ.
За тях обаче е необяснима значителната тежест на юридическите факултети на два университета. Единият е Бургаският свободен университет, който е произвел много от председателите на съдилища и във ВСС, въпреки че сред възпитаниците му се отчита най-висока безработица, той се ползва с незавиден престиж, последен е в институционалната акредитация и е класиран на шесто място по реализация по специалността. Другата "изненада" е Югозападният университет, който заема трето място сред председателите на съдилища и второ сред ръководителите на прокуратури, но е на предпоследно място по приложение на придобитото образование по право и реализация по призвание, нарежда се сред факултетите с висока безработица (след Бургаския свободен и Русенския университет) и се отличава с нисък престиж. "М.г. именно той се оказа в центъра на скандали, включващи фалшиви дипломи и манипулирани изпити, което поставя под въпрос надеждността на образованието във висшето училище. Девалвирането на дипломите и лесният „изход“ от университета потенциално превръщат този факултет в притегателно място за хора, които не търсят знания и високо качество на юридическото образование, а по-скоро бърз и облекчен достъп до диплома, която да им осигури възможност да заемат определени длъжности", подчертават от ИПИ.
Анализаторите посочват, че няма приемливо обяснение и за "озадачаващо непропорционалното влияние на възпитаници на Академията на МВР". От около три десетилетия Академията не предлага юридическо образование, но въпреки това възпитаниците й имат впечатляващо присъствие във ВСС и сред ръководителите на прокуратури. "Първите кадри на Академията, завършили „Право“, са от факултетите „Държавна сигурност“ и „Народна милиция“. Независимо от формалното наличие на минималните изисквания за учебно съдържание и хорариум по различните дисциплини, можем обосновано да предположим, че оформянето на възгледите за правото и закона във факултет, призван да обучава ръководни кадри за репресивния апарат на тоталитарна държава едва ли е в духа на идеала за върховенство на правото и защита на свободите на гражданите. Подобна подмяна на стойностите създава рискове за реалното разделение на властите и подкопава демократичните устои", казват от ИПИ.
Оттам недоумяват и на какво се дължи незабележимото присъствие на възпитаници на УНСС по върховете на съдебната власт. Въпреки че юридическият факултет на това висше училище неизменно да заема 2-ро място в рейтинга през последните 12 години, той няма нито един представител във ВСС и ИВСС, а делът на възпитаниците му сред ръководните кадри в съдилищата и прокуратурата е незначителен. "Озадачаващо е и защо юридическият факултет на Нов български университет, който според рейтинга е с най-ниска безработица и се нарежда на второ място по престиж сред студентите и работодателите, изобщо не е представен сред председателите на съдилища и присъства ограничено сред другите изследвани групи. Макар през годините юридическите факултети на други университети (Нов български университет, Пловдивски университет, Великотърновски университет) да имат идентични или сходни точки с ЮЗУ, присъствието на техни възпитаници сред ръководителите на прокуратури е минимално", отбелязват експертите.
Изводът им е, че данните са потенциален индикатор за липса на плурализъм и реална конкуренция, следваща образователни резултати и качество на обучение, а оттам - и непропорционално голямо влияние на някои юридически факултети. Асиметрията между данните от рейтинга и представянето на юридическите факултети в ръководните постове в съдебната власт загатва за наличието на "инкубатори", чиято не докрай необяснима концентрация може да е симптоматична за липса на прозрачност и обективност и наличие на неправомерно влияние при назначенията на ръководни длъжности в съдебната власт, позволяващ влизането в системата на лица с по-ниска професионална подготовка заради неформални мрежи за влияние, които лица впоследствие са готови да се отплатят реципрочно, както и за зависимости и лоялност не към принципите на правовата държава, а към политически или лични интереси, които застрашават справедливото правоприлагане и правораздаване, смятат от ИПИ.
Препоръки
От ИПИ смятат, че сегашното положение създава редица рискове - от формиране и насърчаване на зависими кадри, които могат да компрометират независимостта на съдебната власт и нейната способност да устоява на външен натиск; от капсулиране на съдебната власт, при което културата на лоялност и мрежите от зависимости водят до закостенялост и неспособност за реформа; от подкопаване на доверието в качеството на юридическото образование и безпристрастността в работата на органите на съдебната власт' и в крайна сметка от спиране на нужните реформи.
Затова според тях е повече от очевидна необходимостта да се въведат промени за качествено оценяване и акредитиране на висшите училищa по специалност "Право", както и за гарантиране на задълбочена и всеобхватна програмна и институционална акредитация, осигуряваща високо ниво на учебните програми, прозрачност в оценяването на студентите и подготовката на кадри, способни да отговорят на изискванията на различните юридически професии. "Следва да се утвърдят механизмите за контрол и отчетност на университетите, така че да се избегнат практики като фалшиви дипломи, манипулирани изпити и други нарушения, които компрометират качеството на образованието и доверието в институциите", е една от препоръките. От ИПИ смятат, че трябва да се обърне внимание на начина, по който ВСС и отделните колегии извършват подбора и атестациите на съдии, прокурори и следователи и как провеждат избори за председатели и административни ръководители, така че процедурите да бъдат прозрачни и обективни, както и на това как се регулира съотношението между броя на юридическите факултети и потребностите на пазара на труда, така че да се избегне свръхпредлагане на нискоквалифицирани кадри, което води до обезценяване на професията и спад в качеството на юридическото образование.
