Драматично Общо събрание се е провело днес в Софийския университет. На него по предложение на Философския факултет извънредно като допълнителна точка преподавателите са обсъдили новите правила за академично израстване и за атестиране, предложени от просветния министър акад. Николай Денков. Той лично е бил на събранието в опит да ги убеди в полезността на промените, но след като не е успял, си е тръгнал разочарован. Това разказаха източници на "Сега", а междувременно два факултета на висшето училище - юридическия и философския - излязоха с гневни декларации, в които призовават акад. Денков да оттегли проектите си и дискусията по тях да почне "на чисто".

Както "Сега" писа, новите промени се натъкнаха на мащабна съпротива от гилдията, която ги намира за прекомерно завишени. Оспорва се и начинът, по който се прокарва новата методика за атестация във вузовете. Според закона за висше образование правилата за атестация на университетските преподаватели се уреждат във вътрешните правилници на висшите училища от самите тях (чл. 57). Сега обаче кабинетът предлага - с решение на МС, а не с промени в закона - нова национална методика за атестация, която да важи за държавните вузове. Масово ректори определят това за груба намеса в академичната автономия.

Освен това се поставя условие висшите училища да въведат тази национална методика във вътрешните си правила, за да получат обещаните 20 млн. лв. към бюджетите си за 2022 г. Това е записано в параграф 17 в преходните разпоредби на закона за бюджета, който дори коалиционните партньори ИТН определиха за абсурден. Както вече коментира Ива Митева пред "Сега", за да се реши проблемът, според нея са нужни промени в закона за бюджета, за да може вузовете да получат средствата си без подобни условия. За да се въведе методиката за атестация на национално ниво (вкл. и за частните вузове), пък са нужни промени в закона за висше образование, каквито към момента липсват и за каквито юристи апелират да се приемат след предварително задълбочено обсъждане.

"Общото събрание на СУ гласува декларация, в която настояваме предложените от министър Денков промени да бъдат оттеглени. Ние сме "за" реформа във висшето образование, но не и по този начин", коментира проф. Амелия Личева пред "Сега". Тя разказа, че от Стопанския факултет са обърнали внимание на това, че промените разделят университетите на частни и държавни, а от историческия факултет са акцентирали върху противопоставянето на точните и хуманитарните науки. По думите й преподавателите са аплодирали бурно становището на Юридическия факултет, което е било представено на Общото събрание, като са се обединили върху искането допълнителните пари за заплати в университетите да не бъдат обвързани с изпълнение на новите правила.

"Заявяваме своята готовност да допринесем за изработване на изменения в законодателството, насочени към подобряване на изискванията, гарантиращи качество на преподавателската и научноизследователската работа във висшите училища в България. Подобна промяна следва обаче да бъде подготвена чрез провеждането на прозрачен, отворен и инклузивен процес на изработване на нови законодателни разрешения, основан на заявяване на законодателни намерения, провеждане на мащабен и задълбочен дебат с висшите училища и академичната общност и изменение на законодателната уредба при предоставяне на достатъчно време на университетите и академичните кадри за съобразяване с новите правила, на които биха били подчинени", пише в декларацията на ОС, приета днес. От СУ настояват и държавата "да заличи безусловно с нищо неоправданата разлика във финансирането на държавните висши училища спрямо останалите институции в системата чрез увеличение на субсидията за издръжка на обучението за 2022 г. от поне 12% спрямо действащия държавен бюджет за повишаване на възнагражденията".

Становището на Юридическия факултет

"Предлаганите нови наукометрични показатели по същество изменят коренно досега съществуващата уредба на формиране и развитие на академичния състав. Подобна кардинална промяна не може да се осъществи чрез приложение-таблица към подзаконов акт, а следва да бъде реализирана на законово ниво", казва от ЮФ. Оттам са на мнение, че предложените промени противоречат на изискванията - не са относими към съответното професионално направление и поради това няма как изпълнят поставената от закона цел - да измерят обективно постигнатите научните резултати и техния отзвук в научната литература. "Считаме, че вложената в новата мярка - приложение-таблица, регулативна философия се отклонява в значителна степен от уредбата по закона за академичния състав. Основно значение сред изискванията е отдадено на осъществяваните научни изследвания. Същевременно липсват показатели, които да отчитат и отразяват измерими академични резултати в преподавателската работа, която в крайна сметка се явява основна част от дейността на висшите училища и на академичните им кадри", казват юристите. Според тях новите изисквания съответстват само на спецификите и естеството на природоматематическите науки и затова ще се наложи преподавателите изцяло да игнорират значението и успехите в преподавателската си работа и да се преориентират в научната си дейност с изисквания, характерни за други области на научно познание и неприложими за спецификата на изследователската работа в материята на хуманитарните и социалните науки.

Становището на философите 

Подобно е становището и на Философския факултет. Оттам приемат, че образованието се нуждае от промени, които да стимулират високото качество на науката ни, но възразяват категорично срещу подхода за приемането им, който според тях ще ограничи академичната автономия на университетите. "Пренебрегването априори на научните издания в България е форма на самоунижение и злепоставяне на науката с български адрес. Фиксацията върху публикации в списания, отразени в общо 3 бази данни (WoS, SCOPUS и ERIH +) е унищожителна за българската хуманитаристика и социалните науки и обрича правенето на наука на български език на постепенно отмиране", казват философите, според които философията на промените води до "деинституционализиране на науката, като практически обезсмисля съществуването на НАЦИД и българската научна периодика в областта на социалните науки". Според тях предложените промени водят до дискриминационно разделяне на държавните от частните университети и до противопоставяне на професионалните направления. От ФФ заявяват, че по никакъв начин увеличението на заплатите за тази година не бива да се обвързва с дискусии за подобряване на качеството на образованието в условията на голяма икономическа криза, висока инфлация, война, пандемия с очаквани негативни ефекти в дългосрочен план. "Отказваме заплатите ни да бъдат повишавани по този начин", декларират те, добавяйки, че промените не могат да бъдат приети в този им вид и по този начин.

ЗАЩИТА

Министър Денков е категоричен, че новите правила не се разбират правилно от гилдията и в никакъв случай не се завишават прекомерно. "Колкото обаждания съм получил, че се завишават, толкова колеги са ми се обадили с въпроса: Защо ги понижавате?", казва той. По думите му завишение ще има само при тези, чийто публикувани трудове са били с неособено високо качество. Целта на промените му обаче е именно да се повиши качеството на научната дейност на преподавателите и да се гарантира, че веднъж станал доцент или професор, ученият продължава да се развива със същата скорост. 

Според министър Денков повечето твърдения на преподавателите са откровено неверни и се тиражират от вузове, в които близо 60-70% от професорите и доцентите не покриват и сегашните минимални изисквания за академична длъжност. "Не е вярно, че в международните бази данни няма български списания, в които да могат да публикуват хуманитаристите. Има цял списък от такива списания - сп. "Български език и литература", сп. "Българско списание за археология", "Езиков свят", "Изкуствоведски четения", "История", "Икономически изследвания" и др.", дава за пример той. По думите му науката, с изключение на много малко области, е интернационална, а Scopus и Web of Science включват списания във всички научни области, които осигуряват висок стандарт на рецензиране, какъвто не винаги се спазва в българските издания, поради което и част от тях не успяват да влязат в тези бази данни. 

Министър Денков неведнъж е декларирал, че е готов да обсъжда експертно всички детайли и показатели за атестиране, като включи в обсъждането експерти от различни професионални направления. Готов е и на редакции, които обаче не променят общата му философия - например минималните изисквания по чисто българските дисциплини като право или български език да бъдат адаптирани така, че да отчетат коректно тяхната специфика, или пък периодът на повторна атестация за преподавателите, получили отрицателна атестация, да се увеличи пот 1 на 2 г. Той е категоричен и че не се погазва академичната автономия, тъй като НС може да реши докъде да се простира тя - щом държавата е длъжна да дава средства за университетите, трябва да има и механизми за тяхната отчетност, смята той. Проблемът с частните вузове, които в момента не са задължени да изпълняват предложената от него методика, според него може да се преодолее с промени в закона за висше образование. Още за неговите аргументи, четете в броя на в-к "Сега" от 20.05.2022 г.